Можеше да го направи.
Трябваше и да каже и още нещо. Истина, която имаше нужда да признае. И едно последно сбогом, за което не и бе дадена възможност.
Селена отново свали Дамарис от стойката му.
- Морт, колко време може да остане отворен един портал?
- Каквото и да си мислиш, каквото и да си решила да направиш, спри се.
Селена обаче вече излизаше от гробницата. Той не разбираше - не можеше да я разбере. Тя бе губила, губила, губила. безброй сбогувания и бяха отказани. Не и този път - не и ако беше способна да промени нещата, дори и само за няколко минути. Този път всичко щеше да бъде различно.
Трябваха и „Ходещите мъртви“, още един-два кинжала, няколко свещи и пространство - повече пространство от това, което гробницата можеше да и предложи. Чертежите на Каин бяха заели доста голяма площ. Имаше огромен коридор на горното ниво на тайните тунели - коридор, завършващ с врати, които никога не бе смеела да отвори. Бе широк и с висок таван. С достатъчно място, за да изрече заклинанието там.
Достатъчно място, в което да отвори портал към отвъдното.
Дориан знаеше, че сънува. Бе застанал в древна каменна зала, която никога не бе виждал. Пред него се бе изправил висок воин с корона. По някакъв начин бе позната на Дориан, но не тя, а очите на мъжа го накараха да замръзне. Те бяха като неговите - сапфирени и блестящи. Но приликите свършваха до тук. Мъжът имаше дълга до раменете тъмнокафява коса, почти жестоко лице с остри черти и бе с една педя по-висок от Дориан. И изглеждаше като... крал.
- Принце - рече той и златната му корона засия. В очите му имаше нещо диво, все едно кралят бе прекарал повече време в пущинаците, отколкото между тези мраморни стени. - Трябва да се събудиш.
- Защо? - попита Дориан и гласът му съвсем не прозвуча като на принц. По сивите камъни блестяха странни зеленикави символи, подобни на тези, които Селена бе изрисувала в библиотеката. Какво бе това място?
- Понеже граница, която не трябва да бъде пресичана, е на път да бъде нарушена.
Целият замък е в опасност, както и животът на приятелката ти.
Гласът не бе строг, но Дориан осъзна, че може и да стане такъв, ако го провокира. Което не изглеждаше много трудно, предвид древната необузданост, арогантност и предизвикателство в очите на краля.
- За какво говориш? - попита Дориан. - Кой си ти?
- Не си губи времето с безсмислени въпроси. - Да, кралят не си поплюваше. -Трябва да идеш в покоите и. Има врата, скрита зад гоблен. Тръгни по третия коридор надясно. Върви сега, принце. Или ще я загубиш завинаги.
Дориан дори не се замисли за това, че Гавин, първият крал на Адарлан, му е проговорил. Събуди се, бързо си навлече дрехите, взе си меча и се затича.
47
Раната на ръката я болеше, но Селена внимателно потопи пръста в кръвта си и изписа Знака на Уирда на стената, като прецизно копира символите, които видя в книгата. Те оформяха арка - портал, - а кръвта u заблестя на светлината на свещите, които бе донесла.
Трябваше да бъде съвършено - всеки символ да бъде безгрешен, иначе нямаше да проработи. Продължи да притиска раната си, за да u попречи да се съсири. Не всеки можеше да обуздае символите. В „Ходещите мъртъвци“ се споменаваше изрично, че само тези със сила в кръвта си са способни да го сторят. Това означаваше, че Каин е имал някаква сила. Вероятно именно по тази причина кралят се бе обградил с Калтейн и Роланд. Бе използвал Знаците на Уирда, за да потисне магията, но явно имаше някакъв начин и да овладява вродената сила в нечия кръв - Знаците на Уирда сигурно имаха достъп до нея.
Изписа още един символ и почти завърши арката.
Силата им можеше да изкривява нещата. Бе превърнала Каин в чудовище. Но и му бе позволила да призове ридерака и да открадне дори още повече сила за себе си.
Слава на Уирда, че Каин бе мъртъв.
Оставаше u само един символ - този, който щеше да я свърже с човека, когото толкова отчаяно искаше да види, макар и само за миг. Това бе сложна плетеница от ъгли и извиващи се линии. Взе тебешира и направи няколко чернови по пода, след това го нарисува с кръвта си по стената.
Така изписа името на Нехемия на езика на Уирда.
Разгледа вратата, която бе нарисувала, и стана на крака, вдигнала книгата с чистата си ръка.