- Какво правиш? - попита Арчър.
Селена насочи гневно Дамарис към него, като отчаяно се мъчеше да изтрие символите. Те изобщо не избледняваха. Каквото и да бе това заклинание, то бе много по-сложно от онова, което се бе запечатало във вратата на библиотеката. Знаците не можеха просто да бъдат изличени. Сега обаче Арчър бе застанал между нея и книгата, в която се намираше ужасната магия. Селена започна да търка по-силно. Всичко се бе объркало.
- Спри! - Арчър се стрелна напред, невъзможно силен и бърз, и я хвана за китката. Лапичка излая предупредително, но Селена свирна на кучето да остане тихо.
След това се обърна към Арчър, с хватка, която да изкълчи ръката, с която я държеше. Зеленикавата светлина на портала обаче освети китката му, където ръкавът му бе дръпнат.
Там имаше черна татуировка на отвратително змиевидно същество.
Бе го виждала преди... И още как.
Селена вдигна очи към лицето му.
„Не вярвай на...“
Бе смятала, че Нехемия е изрисувала кралския печат, изкривена версия на уивърна. Но всъщност бе нарисувала неговата татуировка. Знакът на Арчър.
„Не вярвай на Арчър.“
Това се бе опитвала да и каже през цялото време.
Селена се откъсна от Арчър, извади кинжал и го насочи заедно с Дамарис към него. Колко ли неща бе скрила Нехемия от Арчър и съзаклятието му? Щом не му вярваше, защо им бе казала всичко това?
- Кажи ми как научи всичко това - прошепна Арчър, като очите му непрекъснато се връщаха към портала и мрака отвъд тях. - Моля те! Намери ли Ключовете на Уирда? С тях ли го направи?
- Какво знаеш за тях? - отвърна тя.
- Къде са? Къде ги намери?
- Нямам Ключовете.
- Значи си открила загадката - въздъхна Арчър. - Оставих те да я откриеш в кабинета на Дейвис. Отне ни пет години да я намерим. И ти си я разрешила. Знаех си, че ще успееш. Нехемия също го знаеше.
Селена клатеше глава. Той не беше наясно, че е имало и втора загадка - карта.
- Кралят притежава поне един Ключ. Къде обаче са останалите нямам никаква представа.
- Така си и мислехме - помръкнаха очите на Арчър. - Тя затова дойде тук. Да види дали ги е откраднал. И ако да - колко от тях.
Затова Нехемия не можеше да напусне, осъзна Селена. Затова бе предпочела да остане тук, вместо да се върне в Ейлве. За да се изправи срещу едничкото нещо, което бе по-важно от съдбата на кралството и.
Съдбата на света. На този свят, а може би и на други.
- Не бива да се качвам на кораба утре. Ще кажем на всички - изхриптя Арчър. -Ще разкрием, че той ги притежава.
- Не. Ако разкрием истината, кралят ще ги използва, за да нанесе нечувани поражения. Ще изгубим всяко предимство, преди да сме открили останалите.
Той пристъпи към нея. Лапичка отново изръмжа, но остана на разстояние.
- Тогава ще намерим къде държи Ключа, а после и другите два. Ще ги използваме, за да го свалим от власт. А после ще създадем света наново.
Гласът му започна да звучи налудничаво, всяка следваща дума бе изречена по-рязко от предишната.
- По-скоро бих ги унищожила, отколкото да използвам силите им.
- Тя каза същото - изсмя се Арчър. - Каза, че трябва да ги унищожим, да ги върнем в Портата, стига да намерим начин. Но какъв е смисълът да ги намираме, освен за да ги използваме срещу него? За да го накараме да страда?
Стомахът и се сви. Имаше още много неща, които не и казваше. Въздъхна и поклати глава, след което тръгна към него. Арчър замълча при движението и. След което тя спря и внезапно разбра всичко.
- Трябва да страда колкото се може повече. Както и хората, които ни унищожиха. Които ни превърнаха в това, което сме. Аробин, Кларис... - Тя прехапа устни. -Нямаше начин Нехемия да разбере това. Тя не се и опита. Прав си. Трябва да ги използваме.
Той я огледа преценяващо, достатъчно дълго, за да може да го приближи, наклонила глава на една страна, все едно осмисля думите му.
Арчър се хвана.
- Тя затова напусна движението. Седмица преди смъртта си. Знаехме, че е въпрос на време да ни разкрие пред краля и да използва това, за да смекчи санкциите над Ейлве. А в същото време да ни унищожи. Каза, че предпочита един всемогъщ тиранин вместо дузина.
- Тя щеше да съсипе плана ти - отвърна Селена, обхваната от познатото ледено спокойствие. - Почти съсипа и моя план. Каза ми да не пипам Ключовете. Опита се да ми попречи да разбера загадката.