- Понеже е искала знанието само за себе си.
Тя се усмихна, макар да почувства как целият u свят се променя. Не можеше да разбере защо, но ако бе вярно, искаше да го чуе как си признава. Затова каза:
- С теб работихме здраво за всичко, което имаме. Тя искаше да ни го отнеме. Другите хора не могат да разберат през какви лишения сме минали. Мисля си... че затова те харесвах като малка. Дори тогава осъзнавах, че ме разбираш. Че знаеш какво е да те отгледат хора като Аробин и Кларис. Да те продадат. - Очите u светнаха и тя сви устни, все едно е готова да заплаче. Премигна няколко пъти и промълви: - Мисля обаче, че сега и аз те разбирам.
Тя протегна ръка, сякаш за да го хване, но я отпусна. Накара лицето си да изглежда нежно и примирено.
- Защо не ми каза по-рано? Можехме да решим загадката заедно. Ако знаех какво ще направи Нехемия, как ще ме лъже отново и отново... Тя ме предаде. Във всеки един смисъл на думата, Арчър. Гледаше ме в очите и ме лъжеше. Караше ме да вярвам... - Раменете u увиснаха. След един дълъг миг направи крачка към него. -Нехемия се оказа не по-различна от Аробин и Кларис. Арчър, трябваше да ми кажеш истината. За всичко. Досещах се, че не може да е бил Мълисън. Той не е достатъчно умен. Ако ми беше казал, лично щях да се погрижа за това. - Това бе риск. Дързък ход. - Заради теб. Заради нас.
Арчър се усмихна предпазливо.
- Тя непрекъснато се оплакваше от съветник Мълисън. Реших, че той ще е идеалната изкупителна жертва. Благодарение на съревнованието, вече бе свързан с Грейв.
- А Грейв как реши, че си Мълисън? - попита тя, като запази спокойствие с огромно усилие на волята.
- Ще се изненадаш да научиш колко лесно хората виждат това, което искат да видят. Наметало, маска, хубави дрехи. Налапа кукичката като шаран.
„Богове. О, богове.“
- А онази нощ в склада? - продължи тя и повдигна вежда, като заинтригуван съзаклятник. - Защо наистина отвлече Каол?
- Трябваше да те откъсна от Нехемия. Когато поех стрелата в тялото си, знаех, че ще ми се довериш, ако ще и за малко. Извинявай за малко... грубите си методи. Професионално изкривяване, боя се.
Бе му се доверила и в резултат бе изгубила Нехемия и Каол. Бе се отдръпнала от приятелите си. Той бе сторил с нея това, което тя се страхуваше, че Роланд е постигнал с Дориан.
- А заплахата, която кралят получи за живота на Нехемия? - изкриви устни Селена. - Ти си я пуснал, нали? За да ми покажеш кои са истинските ми приятели. Да ми разкриеш на кого мога да се доверя...
- Риск. Калкулиран риск, като този в момента. Не знаех дали капитанът ще те предупреди, или не. Но се оказах прав.
- Но защо избра мен? Поласкана съм, наистина, но ти си умен - не можеше ли и сам да отгатнеш загадката?
- Понеже знам коя си всъщност, Селена - сведе глава Арчър. - Онази нощ, когато те отведоха в Ендовиер, Аробин ми каза истината.
Тя потисна болката от това поредно предателство.
- Имаме нужда от теб, за да успеем. Аз имам нужда от теб. Някои от членовете на съзаклятието вече ми се опълчват, оспорват водачеството ми. Мислят, че методите ми са прекомерно жестоки.
Това обясняваше кавгата с онзи младеж.
Той направи крачка към нея.
- Но ти... богове, в мига, в който те видях в „Уилоус“, разбрах, че сме родени един за друг. Нещата, които ще постигнем...
- Знам - отвърна тя и погледна в тези зелени очи, толкова ярки, че u напомняха за сиянието на портала. - Знам, Арчър. Знам.
Не видя кинжала, докато не го заби в него.
Но бе бърз - прекалено бърз - и се извъртя така, че острието потъна в рамото, вместо в сърцето му.
Той се отдръпна с изумителна скорост и изтръгна кинжала от хватката u. Тя изгуби равновесие и трябваше да се подпре на арката на портала, за да не падне. Окървавената u длан се хлъзна по камъка, а зеленикава светлина заблестя под пръстите u.
Един Знак на Уирда грейна, след което избледня.
Без да си даде време да погледне какво е направила, тя се хвърли с рев към него, като пусна Дамарис и извади два кинжала. Собственото му оръжие изникна след миг и той се олюля заплашително, когато Селена замахна към него.
- Ще те нарежа на малки парченца - изсъска тя, докато го обикаляше. Тогава обаче подът изтътна и нещо от портала изръмжа гърлено.
Лапичка изскимтя шумно и предупредително. Затича се към Селена и се бутна по глезените u, като я подканяше да побегне към стълбите. Празнотата в портала се размърда и се раздели, за да разкрие камениста пепелява земя. А след това от мъглата изникна фигура.
- Нехемия? - прошепна тя. Може би принцесата се бе върнала, за да помогне и за да обясни всичко.
Нещото, което излезе от портала обаче нямаше нищо общо с Нехемия.