Тя се намръщи. Понякога Каол бе досадно интелигентен.
- Понеже ако кралят наистина си има работа с група заговорници, трябва да узная повече за тях, преди да убия Арчър. Като го следя, мога да открия още заговорници или поне следи за това къде се намират.
Тук не излъга. Бе последвала богато украсената каляска на Арчър по улиците на столицата именно затова.
Но през цялото време, в което го бе следила, той само бе отишъл да изпълни ангажиментите си, а след това се бе върнал в собственото си имение.
- Ясно - отвърна Каол. - И сега просто наизустяваш информацията, така ли?
- Ако смяташ, че няма причина да съм тук и трябва да се махам, можеш да ми го кажеш.
- Просто се чудя какво те е отегчило толкова, че да задремеш преди десет минути.
- Не съм! - облегна се на лактите си тя.
- Чух те как хъркаш - повдигна вежди той.
- Лъжеш, Каол Уестфол! - Тя хвърли листа по него и подскочи на дивана. - Просто затворих очи за минутка.
Той поклати глава и се върна към своята работа.
- Не хъркам наистина, нали? - изчерви се Селена.
- Като дъскорезница - отвърна той с каменно изражение на лицето.
Селена удари с юмрук по една възглавничка и той се ухили. Тя изсумтя, след което спусна ръката си надолу и прокара пръсти по нишките на стария килим.
- Защо мразиш Роланд?
- Не съм казвал, че го мразя - погледна я Каол.
- Но е имало инцидент, при който...
- Имаше много инциденти и изобщо не ми се говори за тях.
Тя свали крака от облегалката на дивана и се изправи.
- Много си сприхав, знаеш ли?
Взе друг от документите, карта на града, на която бе отбелязала местоположението на клиентите на Арчър. Повечето, изглежда, живееха в луксозния квартал на Рифтхолд, обитаван от елита. Там бе и собствената му къща, скътана на тиха и спокойна уличка. Селена прокара нокът по нея и се спря, когато очите u попаднаха на една улица на няколко сгради разстояние.
Тя познаваше улицата и къщата в края u. Винаги, когато влизаше в Рифтхолд, правеше всичко възможно да не я приближава много. Днес също - дори бе заобиколила, за да не попадне на нея.
Без да смее да поглежда към Каол, попита:
- Знаеш ли кой е Рурк Фаран?
Името я изпълни с отдавна потиснати гняв и скръб, но успя да го произнесе. Защото, макар да не искаше да узнава истината за това как е хваната, трябваше да го направи. Макар да бе минало много време.
Усети вниманието на Каол върху себе си.
- Разбойническият главатар?
Тя кимна. Очите u все още бяха вперени в картата върху онази уличка, където всичко се бе объркало.
- Имал ли си взимане-даване с него?
- Не - отвърна Каол, - но това е защото Фаран е мъртъв.
- Фаран е мъртъв? - свали листа тя.
- От девет месеца. Намериха него и тримата му най-приближени убити от... - Каол прехапа устната си в опит да се сети името. - Уесли. Човек на име Уесли ги изкла. Той беше... - Каол наклони глава към нея. - Личният телохранител на Аробин Хамел. - Тя бе затаила дъх. - Познаваше ли го?
- Мислех, че да - прошепна в отговор тя. През четирите години, които бе изкарала с Аробин, Уесли бе постоянното тихо присъствие, човек, когото едва я понасяше и винаги бе давал да се разбере, че ще я убие, ако тя се превърне в заплаха за господаря му. Но в нощта, когато я бяха предали и заловили, Уесли се бе опитал да я спре. Тя бе решила, че Аробин му бе заповядал да я заключи, за да я спре да отмъсти на Фаран, задето е убил Сам, но...
- Какво се случи с Уесли? - попита тя. - Намериха ли го хората на Фаран?
Каол прокара пръсти през косата си, загледан в килима.
- Не. Намерихме Уесли ден по-късно, благодарение на Аробин Хамел.
Тя усети как кръвта се отцежда от лицето и, но успя да попита:
- Как?
Каол я погледна внимателно.
- Тялото му бе побито на желязната ограда пред къщата на Рурк. Имаше достатъчно кръв, за да допуснем, че Уесли е бил жив, когато са го направили. Слугите от къщата никога не си признаха, но останахме с впечатлението, че и те са били инструктирани да го оставят така, докато умре. Решихме, че е опит да се уравновеси смъртта със смърт, така че когато следващият разбойнически главатар се издигне, да не гледа на Аробин и на асасините му като на врагове.
Тя се загледа отново в килима. Нощта, в която бе избягала от Асасинската крепост, за да преследва Фаран, Уесли се бе опитал да я спре.
Бе и казал, че това е капан.
Селена потисна мисълта, преди да стигне до заключението. Това бе истина, която щеше да разкрие друг път, когато е сама и не трябва да мисли за Арчър и бунтовниците. Когато можеше да разбере защо Аробин Хамел я е предал - и какво да прави с това ужасно знание. Колко ще го накара да страда, за да си плати.