В следващия миг мощен рев разтърси древните камъни. Той не можеше да е излязъл от човешко гърло, нито от това на Лапичка. Но какво...
Така и не бяха открили създанието, което бе избивало шампионите. Убийствата просто бяха престанали. Но раните, които бе видял по труповете... Не. Селена трябваше да е жива!
„Моля ви“ - обърна се Каол към всички богове, които можеха да го чуят.
Озова се на площадката и намери три портала. Синята светлина идваше от този вдясно.
Двамата се затичаха натам. Как можеше такава огромна пещера да бъде забравена? И от колко време Селена бе знаела за нея?
Слязоха по витото стълбище. Засия нова зеленикава светлина. Когато завиха, видяха...
Просто не знаеше какво да гледа. Към дългия коридор, в който сияеше арка от зеленикави символи или към... света, който се виждаше от арката, разкрила земя на мъгла и скали.
Или към Арчър, който се бе свил на отсрещната стена и монотонно напяваше думи на някакъв странен език от книга, която бе отворил.
Или към проснатата на пода Селена.
Или към чудовището - високо жилаво създание, което определено не беше човек. Не и с тези ненормално дълги пръсти, завършващи с нокти, с бяла сбръчкана кожа или разтворена паст, която разкриваше зъби като на риба. Не и с млечнобелите нашарени със синкави вени очи.
Или към Лапичка, която стоеше настръхнала, ръмжеше и не пускаше чудовището да приближи стопанката му, макар да бе още съвсем младо кученце с голяма кървяща рана на задната лапа.
Каол прецени за секунди съществото, отбеляза си наум всеки негов детайл, а също и околния терен.
- Бягай! - изкрещя той на Дориан. А след това нападна чудовището.
49
Тя не си спомняше нищо, освен че бе замахнала два пъти с меча си, а после Лапичка бе полетяла към съществото. Гледката я бе разсеяла и демонът бе успял да преодолее защитите и. Дългите му бели пръсти я сграбчиха за косата и блъснаха главата и в стената.
После настана мрак.
Когато отвори очи с пулсиращо главоболие, се запита дали не е умряла и не се е събудила в ада. Видя Каол, който обикаляше демона. Кръв течеше и от двамата.
Тогава усети хладна ръце да докосват главата и врата и. Дориан се приведе над нея и каза:
- Селена!
Тя се помъчи да се изправи на крака. Главата я заболя още повече. Трябваше да помогне на Каол. Трябваше...
Чу разкъсване на плат и вик на болка. Погледна към Каол и видя как той се е хванал за нова рана на рамото, нанесена му от мръсните криви нокти. Съществото изрева. По челюстите му лъщеше слюнка, когато скочи отново към капитана.
Селена се опита да се изправи, но не бе достатъчно бърза.
За разлика от Дориан.
Нещо невидимо хвана съществото и го блъсна назад към стената, където то изпука силно. Богове. Дориан не просто владееше магия. Той разполагаше със сурова магия. Най-редкият и смъртоносен вид - чиста сила, която можеше да се оформя според желанията на притежателя си.
Съществото се сви, но после веднага се изправи и се хвърли към нея и Дориан. Принцът остана на място, протегнал ръка.
Млечнобелите очи гледаха лакомо.
Селена чу как порталът от другата страна хрущи от стъпките на още боси бели крака. Арчър започна да пее по-силно, а Каол отново нападна чудовището. То се втурна към него точно преди мечът му да удари и да се сблъска с дългите пръсти, които го принудиха да отстъпи отново.
- Трябва да затворим портала - хвана тя Дориан. - Той може да се затвори и сам, но колкото по-дълго остане отворен, толкова по-лоши неща ще дойдат от него.
- Но как?
- Не знам, аз... - Главата и се бе замаяла толкова много, че коленете и трепереха. Обърна се към Арчър, който стоеше от другата страна на коридора. Чудовището го разделяше от тях. - Дай ми книгата!
С един точен удар Каол рани демона в корема, но това не забави чудовището. Дори от разстояние вонята на черна кръв я блъсна в носа.
Селена видя как Арчър преценява всичко с разширени от ужас очи, изгубил ума и дума. Той се затича надолу по коридора и отнесе със себе си книгата - а с нея и едничкия им шанс да затворят портала.
Дориан не можа да се придвижи достатъчно бързо, за да попречи на красивия мъж да избяга с книгата, а и не посмя да го последва, не и с демона на пътя му. Селена, въпреки кървящото си чело, също се опита, но проклетникът бе прекалено бърз. Очите u се стрелнаха към Каол, който бе зает с чудовището. Дориан разбра, без да му казват, че тя не иска да изостави капитана.
- Аз ще го последвам... - отвори уста Дориан.