Но нямаше да го направи преди да изведе Каол и Лапичка в безопасност.
Съществото спря да се търкаля и отново се изправи на крака. Селена застана между него и Каол. Демонът я подуши и приклекна, готов за атака.
Тя вдигна Дамарис и извика предизвикателство.
От мъглите се чуха ревове, които му отвърнаха. Един от тях бе нададен от съществото пред нея.
Тя погледна към Каол, който още стоеше приведен над Лапичка, и оголи зъби. Кучешките u зъби заблестяха на сивата светлина.
Каол я гледаше изумен. Можеше да надуши ужаса и страха му. Обикновената му човешка кръв. Магията придобиваше все по-голям контрол над нея. Бе неудържима, древна и изгаряща.
- Бягай! - изръмжа тя. Бе повече молба, отколкото заповед. Магията бе жива и искаше да излезе навън. Бе готова да нарани него така, както и онова същество. А порталът можеше да се затвори и да ги запечата тук завинаги.
Не изчака да види какво ще направи Каол. Съществото скочи към нея - петно от размазана бяла плът. Тя се втурна към него и удари безсмъртната си сила като с невидим юмрук. Магията се прояви като фонтан син пламък.
Съществото го избегна. Както и следващия удар. А после и по-следващия.
Селена развъртя Дамарис и съществото се приведе, преди да отскочи назад. Ревовете идваха от все по-близо. Чу хрущенето на чакъл зад себе си и разбра, че Каол бяга към портала.
Демонът започна да крачи. Тогава хрущенето спря. Това означаваше, че Каол е в своя свят и че е отвел Лапичка в безопасност.
Той бе в безопасност.
Но това нещо бе прекалено хитро и бързо. И неимоверно силно, въпреки тънките си крайници.
А ако дойдеха и други... Ако успееха да преминат през портала, преди той да се затвори...
Тогава магията u се надигна. Селена прецени разстоянието между тях и започна да отстъпва към портала. Тя нямаше почти никакъв контрол над силата, но имаше меч, свещен меч, изкован от елфите, способен да удържи магията.
И да я насочи.
Без да му мисли, тя съсредоточи цялата си сила в златния меч. Острието засия в червено, а по ръба му запращяха мълнии.
Когато надигна меча над главата си, създанието се напрегна, сякаш предугадило какво е намислила.. С боен вик, който разкъса мъглите, Селена заби Дамарис в земята.
Тя се разцепи, а мрежата от появилите се цепнатини тръгна към демона.
И тогава земята просто започна да пропада. Съществото хукна да бяга. Скоро Селена остана сама на малко парче твърда пръст до портала, а огромната цепнатина започна да расте пред нея.
Извади Дамарис от напуканата земя. Знаеше, че трябва да избяга - веднага. Но преди да успее да помръдне, преди да стигне портала, магията я удари толкова силно, че тя падна на колене. Изпита ужасна болка и в следващия миг се преобрази в тромавото си крехко смъртно тяло.
А после я сграбчиха силни ръце, ръце, които познаваше добре, и я измъкнаха през портала обратно към Ерилея, където магията u угасна като пламъка на свещ.
Дориан дойде тъкмо навреме, за да види как Каол измъква Селена от портала. Тя бе в съзнание, но се бе отпуснала в ръцете му, докато той я влачеше. Когато минаха границата, я пусна все едно е от огън. Селена се строполи задъхана на камъните.
Какво ли бе станало? Бе видял каменна земя отвъд портала, а сега имаше само малка издатина и огромен кратер. Бледото същество си бе отишло.
Селена се изправи на лакти. Цялата трепереше.
Главата на Дориан го болеше, но той успя да отиде при тях. В единия момент я бе носил, а в следващия тя го бе зашеметила. Но защо?
- Затвори го - каза u Каол. Лицето му бе изключително бледо и това подчертаваше кръвта по него. - Затвори го!
- Не мога - простена Селена. Дориан се опря на стената, за да не падне на колене от болката в главата си. Стигна до мястото пред портала, където се намираха те. Лапичка ближеше Селена.
- Ще продължат да прииждат - изпъшка Каол. Нещо не бе наред, осъзна Дориан. Нещо между тях се бе объркало. Каол не я докосваше, не u помагаше.
Ревът отвъд портала стана по-силен. Несъмнено съществата щяха да намерят начин да дойдат.
- Нямам сили... нямам с какво да затворя вратата. - Селена направи гримаса, след което погледна към Дориан. - Ти обаче имаш.
С крайчеца на окото си Селена видя как Каол се обръща с лице към Дориан. Тя се изправи на крака, а Лапичка отново застана между нея и портала и започна да ръмжи.
- Помогни ми - прошепна тя на принца. Част от енергията u се бе върнала.
Дориан дори не погледна към Каол, а пристъпи напред.
- Какво трябва да направя?
- Трябва ми кръвта ти. Мога да се справя с останалото. Или поне така се надявам.