Когато завърши, Каол отвърна:
- Щях да кажа, че си луда, ако кръвта на онова нещо не бе по мен и ако не бях стъпил лично в онзи свят.
- Нали разбираш, че ако някой разбере за това - каза уморено тя, - не само за заклинанията, но и каква съм, ще ме екзекутират?
- Кълна се, че няма да кажа нищо на никого - блеснаха очите му.
Тя прехапа устни, кимна и отново отиде до прозореца.
- Арчър ми каза, че той е поръчал убийството на Нехемия, понеже е заплашвала контрола над групата му. Той се е маскирал като съветник Мълисън и е наел Грейв. Отвлече те, за да ме подмами. Той е пуснал и анонимната заплаха за живота u. Понеже искаше да обвиня теб за смъртта u.
Каол изруга, но тя продължи да гледа към съзвездието през прозореца.
- Но макар да не си виновен - каза тихо, - аз все още...
Видя болката, изписана на лицето му.
- Все още ми нямаш доверие - довърши той.
Тя кимна. Разбра, че поне в това Арчър е спечелил, и го намрази още повече.
- Когато те видя - прошепна тя, - искам да те докосвам. Но станалото онази нощ... не знам дали ще мога да го забравя. - Видя, че от най-голямата драскотина на лицето му ще остане белег. - Съжалявам за това, което ти причиних.
Каол се изправи, като изкриви лице от болка, и отиде до нея.
- И двамата сбъркахме - каза той по начин, който накара сърцето u да прескочи един удар. Събра сили да се обърне към него и да го погледне в лицето.
- Как можеш да ме гледаш така, след като знаеш какво съм всъщност?
Пръстите му погалиха бузите u, сгряха замръзналата u кожа.
- Не ме интересува дали си елф, или асасин. Въпреки всичко аз те...
- Недей - отстъпи тя назад. - Не го казвай.
В момента не можеше да отвърне на чувствата му. Нямаше да е честно към никой от тях. Дори ако му простеше за това, че бе избрал краля пред Нехемия, пътят u към Ключовете щеше да я отведе безкрайно далеч, към място, в което не можеше да иска от него да я последва.
- Трябва да приготвя тялото на Арчър за краля - каза накрая тя. Преди той да успее да u отговори, взе Дамарис от мястото, където го бе оставила до вратата, и излезе в тунела.
Изчака да потъне достатъчно навътре, преди сълзите u да потекат.
Каол остана загледан в мястото, където бе отишла, и се запита дали не трябва да я последва в древния мрак. После обаче се сети за всичко, което му бе казала, за тайните, които му бе разкрила, и разбра, че му трябва време, за да ги осмисли.
Досещаше се, че не му е разкрила всичко. Бе му разказала нещата в най-общи детайли, а и оставаше проблемът с елфическата кръв. Никога не бе чувал някой да може да наследи силите си по този начин, но пък в днешно време никой не говореше за елфите. Това обясняваше древната песен.
Потупа главата на Лапичка и излезе от стаята. Коридорите бяха тихи и празни.
Имаше момент, в който съществото бе блъснато от невидима стена. Но бе невъзможно Дориан да има такава сила. Как беше възможно, след като магията на Селена бе изчезнала при завръщането u в този свят?
Селена бе елфа и имаше сили, които не може да контролира. Дори да не владееше изкуството на превъплъщението, ако някой разбереше каква е...
Това обясняваше и защо изпитва такъв ужас от краля, защо никога не споделя откъде идва и какво е преживяла. Да живее тук... това бе най-опасното място за нея или за който и да е елф.
Ако някой разбереше каква е, можеше да използва информацията срещу нея или направо да я убие. А Каол нямаше да може да направи нищо. Нямаше какво да излъже, не разполагаше с връзки, които да задейства. Колко ли време щеше да мине, преди някой да започне да рови в миналото u? Преди да докопа Аробин Хамел и да го измъчва, докато узнае истината?
Краката на Каол знаеха къде отива преди той да направи избора, да изработи плана. След минути потропа на една дървена врата.
Очите на баща му бяха сънени и се присвиха, когато го видя.
- Знаеш ли кое време е?
Не знаеше и не го интересуваше. Каол влезе в стаята и затвори вратата, като се огледа, за да види дали наоколо няма други хора.
- Трябва да те помоля нещо, но преди да го сторя, обещай ми, че няма да ми задаваш въпроси.
Баща му го погледна развеселено, след което скръсти ръце.
- Хубаво. Няма да задавам въпроси.
Небето отвъд прозореца започна да се оцветява в тъмносиньо.
- Мисля, че трябва да изпратим кралския шампион до Вендлин, за да ликвидира владетелите им.
Баща му повдигна вежди, а Каол продължи: