- Воюваме с тях вече две години и още не сме пробили военноморските им защити. Но ако кралят им и синът му бъдат елиминирани, ще имаме шанс да ги завладеем в хаоса. Особено ако кралският шампион докопа защитните планове на флота им. -Пое си дълбоко въздух, за да запази тона си равен. - Искам да представя идеята пред краля тази сутрин и те моля да ме подкрепиш.
Защото Дориан никога нямаше да се съгласи, не и без да знае коя е Селена. А Каол не можеше да разкрие тайната никому, дори на него. За толкова драстична идея обаче му трябваше стабилна политическа подкрепа.
- Амбициозен и безпощаден план - усмихна се баща му. - Ако подкрепя идеята и убедя съюзниците си в Съвета също да гласуват за нея, какво мога да очаквам в замяна?
От начина, по който очите му заблестяха, разбра, че баща му вече е отгатнал отговора.
- Тогава ще се върна в Аниел с теб - рече Каол. - Ще напусна поста на капитан и... ще се върна у дома.
Там не бе неговият дом, но ако това му позволеше да изкара Селена от страната... А и Вендлин бе последната крепост на елфите, единственото място в Ерилея, където щеше наистина да се намира в безопасност.
Каквато и надежда да бе имал за бъдещето им, тя си бе отишла. Селена все още чувстваше нещо към него, бе си го признала, но никога нямаше да му се довери. Винаги щеше да го мрази заради това, което е направил.
Той обаче можеше да го стори за нея. Дори никога повече да не я видеше, дори тя да напуснеше поста си на кралски шампион и да останеше завинаги във Вендлин, ако бе в безопасност... бе готов да продаде душата си, за да я спаси.
- Считай го за сторено - блеснаха очите на баща му.
53
Когато Селена разказа на Дориан историята, която бе разказала и на Каол - макар и в доста по-сбит вариант, - той тежко въздъхна и се отпусна на леглото си.
- Звучи като приключение от книга - отвърна той, загледан в тавана.
Тя седна от другата страна на леглото.
- Повярвай ми. По едно време и аз мислех, че полудявам.
- Значи наистина си отворила портал към друг свят с тези Знаци?
Тя кимна.
- А пък ти изблъска онова чудовище, сякаш бе листо на вятъра. - Не бе забравила това. И за миг не бе забравила какво означава тази сурова сила за него.
- Беше просто късмет. Не мога да контролирам силите си.
Тя се загледа в него - в нейния умен мил принц.
- В гробницата - отвърна му - има някой, който... би могъл да ти помогне със съвет. И информация за това каква точно сила си наследил.
И понеже не знаеше как точно да му представи Морт, просто каза:
- Някой ден може да слезем и да го видим.
- А той...
- Ще видиш, когато стигнем там, стига да благоволи да разговаря с теб. Може и да не те хареса, поне не веднага.
След малко Дориан се протегна и целуна леко ръката и. В жеста нямаше нищо романтично - бе просто знак на благодарност.
- Макар нещата между нас вече да стоят различно, думите, които ти казах след дуела с Каин, още важат. Винаги ще съм благодарен за това, че се появи в живота ми.
Гърлото и се сви и тя стисна ръката му.
Нехемия бе мечтала за двор, който може да промени света, в който честта и лоялността се ценят повече от сляпото подчинение на силата. Когато Нехемия загина, Селена бе помислила, че тази мечта е умряла с нея.
Но докато гледаше усмихнатия Дориан, един принц, който бе умен, добър и чувствителен, който вдъхновяваше добри хора като Каол да му служат...
Селена се запита дали невъзможната и отчаяна мечта на Нехемия за такъв двор все пак не може и да се сбъдне.
Истинският въпрос бе дали бащата знаеше каква заплаха за него представлява собственият му син.
Кралят на Адарлан бе доволен от капитана. Планът бе безпощаден и дързък. Щеше да изпрати послание не само на Вендлин, но и на всички други негови противници.
Ембаргото между двете държави означаваше, че Вендлин отказва да допусне мъже от Адарлан в границите си. Но жени и деца, които търсят убежище, все още можеха да влязат. Бе считал за невъзможно да изпрати някого там.
Но шампионът...
Кралят погледна към съвещателната маса, където капитанът очакваше решението му. Бащата на Уестфол и още четирима благородници бяха подкрепили предложението. Това също показваше неподозирано лукавство от страна на капитана. Бе довел съюзници на срещата.
Дориан обаче гледаше изумен Уестфол, който явно смяташе, че принцът няма да подкрепи решението му. Бе жалко, че не Каол е негов наследник. Той имаше бистър ум и не се колебаеше да стори това, което е необходимо. Дориан все още не притежаваше такава решителност.