Освен това така кралят щеше да разкара асасина от сина си. Той вярваше, че момичето върши съвестно работата си, но не искаше да се навърта около Дориан.
Бе му донесла главата на Арчър Фин тази сутрин, не закъсня с нито ден и обясни какво е открила: че Арчър е отговорен за смъртта на Нехемия заради съвместното им участие в тайно общество предатели. Не бе изненадан, че Нехемия е забъркана в нещо такова.
Но какво щеше да каже асасинът за това пътуване?
- Призови шампиона - нареди той. В настъпилата тишина съветниците си кимнаха, а синът му се опита да погледне Уестфол в очите. Капитанът обаче не срещна погледа му.
Кралят се усмихна леко и завъртя черния пръстен на ръката си. Колко жалко, че Перингтън не бе тук да види това. Той се занимаваше с бунта на робите в Калакула -новина толкова тайна, че дори вестоносците се бяха простили с живота си. Херцогът щеше да е доволен от днешния обрат на събитията. Кралят обаче искаше Перингтън да е до него и по други причини - за да му помогне да разбере кой е отварял портал миналата нощ.
Бе го усетил в съня си. Внезапна промяна в света. Бе отворен само за няколко минути, след което някой го затвори. Каин си бе отишъл. Кой друг в замъка притежаваше подобно знание и такава сила? Дали не бе убиецът на Баба Жълтонога?
Той постави ръка на меча си Нотунг.
Тяло не бе намерено, но така и не се хвана на приказките, че Жълтонога просто е изчезнала. Сутринта след като това се случи бе огледал съсипания u фургон. Бе видял петната тъмна кръв по дървения под.
Жълтонога бе кралица на своя народ, една от трите свирепи фракции, които преди петстотин години бяха унищожили рода Крочан. С радост бяха унищожили мъдростта, трупана от това семейство по време на справедливото им управление, продължило хиляда години. Бе я поканил на карнавала тук, за да се срещне с нея, да си купи от огледалата u и да разбере какво е останало от Алианса на Железните зъби, който някога бе разкъсал Вещерското кралство.
Но преди да научи нещо полезно от нея, тя умря. Дразнеше се, че не знае как. Някой бе пролял кръвта u в замъка му. Други можеха да му потърсят сметка за това. Ако дойдеха обаче, щеше да бъде готов.
В сенките на Ферианската падина отглеждаше нови зверове за армията си. А уивърните имаха нужда от ездачи.
Вратите на съвещателната зала се отвориха. Асасинът влезе вътре, изправила надменно рамене както винаги. Тя хладно огледа помещението, преди да спре на няколко крачки от масата и да се поклони ниско.
- Ваше Величество ме е призовал?
Остана със сведен поглед както винаги. Освен в онзи прекрасен ден, когато бе дошла и бе изпържила Мълисън. Част от него съжаляваше, че сега трябва да освободи онзи сополанко.
- Твоят спътник капитан Уестфол има необичайна идея - каза кралят и махна с ръка към Каол. - Защо не я споделите, капитане?
Капитанът се размърда в стола си, след което се изправи и се обърна към нея.
- Предлагам да заминеш за Вендлин, за да убиеш краля им и наследника му. Докато си там, ще отмъкнеш и плановете на флотата им за отбрана, така че когато страната потъне в хаос, ще знаем как да избегнем защитните им рифове и да ги завладеем.
Асасинът го изгледа, без да каже нищо, а кралят забеляза, че синът му е вбесен. Жестоката усмивка озари лицето и.
- За мен ще бъде чест да служа на короната по този начин.
Така и не бе научил нищо за символа, който бе засиял на челото и по време на онзи дуел. Знакът на Уирда бе неразгадаем. Можеше да означава „безименен“, „неназован“ или дори „анонимен“. Но боговете му бяха свидетели, че работата я зарадва. Личеше си по ужасната и усмивка.
- Това ще ни бъде забавно - каза кралят. - След няколко месеца във Вендлин ще има бал по случай слънцестоенето. Ще изпратим силно послание, ако на най-големия им празник кралят и синът му срещнат края си под носа на собствения им двор.
Макар капитанът да се размърда неспокойно от неочакваната промяна в плана, асасинът се усмихна отново. Цялото и тяло излъчваше злокобна наслада. От каква ли адска дупка бе изпълзяла, щом това и доставяше такова удоволствие?
- Брилянтна идея, Ваше Величество.
- Значи е решено - каза кралят, а останалите го погледнаха. - Заминаваш утре.
- Но - възрази синът му - ще и трябва време, за да научи езика на Вендлин, обичаите им...
- Пътят е две седмици по море - каза той, - а после ще трябва да съумее да проникне в замъка навреме за бала. Ще си вземе необходимите материали и ще учи по пътя.
Тя леко се намръщи, но само сведе глава. Капитанът все още стоеше, по-скован от обичайното. А синът му ги гледаше толкова гневно, че кралят се запита дали няма да избухне.