Не се интересуваше от техните младежки вълнения, не и след като му бе предложен такъв брилянтен план. Трябваше да изпрати незабавно ездачи към Ферианската падина и Мъртвите острови, за да може генерал Нарок да подготви легиона. Не смяташе да допуска грешки, след като му се отваряше такъв шанс да завладее Вендлин.
Това щеше да е перфектната възможност да изпита някои от оръжията, които бе подготвял тайно последните няколко години.
Утре.
Заминаваше утре.
И идеята бе на Каол? Но защо? Искаше отговори, искаше да разбере какво си е мислил, когато му е хрумнал този план. Не му бе казала истината за заплахите на краля - че ще екзекутират Каол, ако тя не се върне от някоя мисия. Ако се провали. Можеше да инсценира смъртта на разни дребни благородници и търговци, но не и на краля и принца на Вендлин!
Как да намери изход от тази ситуация?
Продължи да крачи напред-назад, като знаеше, че Каол няма да се е прибрал в покоите си. Затова отиде до гробницата, колкото да се намира на работа.
Очакваше Морт да u чете конско за портала - което той, естествено, направи, - но не очакваше Елена да я чака в гробницата.
- Значи сега събираш сили да ми се явиш, но снощи не можа да помогнеш за портала.
Тя изгледа намръщената кралица и отново започна да крачи напред-назад.
- Не можех - каза Елена. - Дори сега това посещение изсмуква силите ми по-бързо, отколкото трябва.
- Не мога да отида във Вендлин - намръщи се Селена. - Просто не мога. Каол знае какво правя за теб. Защо ще ме кара да ходя там?
- Поеми си въздух - каза тихо Елена.
- Това съсипва и твоите планове - погледна я накриво асасинът. - Ако съм във Вендлин, не мога да търся Ключовете или да наглеждам краля. А дори и да се престоря, че отивам, и вместо това да започна да ровя из този континент, кралят бързо ще разбере, че не съм там, където трябва да бъда.
- Ако си във Вендлин - скръсти ръце Елена, - ще си близо до Доранел. Затова капитанът те праща там.
Селена се изсмя. Ох, в каква каша я бе забъркал само!
- Иска да се скрия при елфите и никога повече да не се върна в Адарлан? Няма как да стане. Не само ще го убият, но и Ключовете...
- Утре ще отпътуваш за Вендлин - заблестяха очите на Елена. - Засега трябва да забравиш за Ключовете и краля. Иди във Вендлин и стори това, което трябва да бъде сторено.
- Ти ли му подшушна тази идея?
- Не. Капитанът се опитва да те спаси по единствения възможен според него начин.
Селена поклати глава и се загледа към слънчевата светлина, която се процеждаше в гробницата.
- Кога ще спреш да ми заповядваш?
- Когато спреш да бягаш от миналото си - разсмя се тихо Елена.
Селена завъртя очи, но раменете u увиснаха. Прониза я болезнен спомен.
- Когато говорих с Нехемия, тя каза, че е знаела съдбата си. Че я е приела. Че така е щяла да задвижи нещата. Мислиш ли, че е манипулирала Арчър да...
Не можеше дори да довърши думите си, да си представи ужасната истина, че Нехемия сама е организирала смъртта си, със знанието, че може да промени света -и самата Селена - повече мъртва, отколкото като жива.
Една студена и слаба ръка хвана нейната.
- Не мисли за това. Станалото не може да промени нещото, което трябва да направиш утре. Да отпътуваш.
И макар Селена да разбра истината от това, което Елена отказа да u каже, тя се подчини на кралицата. Щеше да има време да изследва истината от всичките u страни. Но сега, точно сега...
Селена погледна към светлината, която огряваше гробницата. Толкова малко светлина, която да удържа мрака...
- Значи към Вендлин.
Елена се усмихна мрачно и стисна ръката u.
- Да. Към Вендлин.
54
Когато срещата на Съвета свърши, Каол се постара да не гледа към баща си, който го бе наблюдавал внимателно, докато обявяваше плана си, или към Дориан, който видимо се чувстваше предаден по време на срещата. Опита се да се върне към казармите, но не бе изненадан, когато някой го хвана за рамото и го завъртя към себе си.
- Вендлин? - изръмжа Дориан.
Каол запази неутрално изражение на лицето си.
- Предвид факта, че може да отваря портали като този снощи, ми се струва необходимо да напусне замъка за известно време. Заради всички нас.
Дориан не биваше да узнава истината.
- Никога няма да ти прости, че я отпращаш така, и то за да унищожи цяла държава. И толкова публично, направи истински спектакъл. Да не си полудял?
- Не искам да ми прощава. Просто не желая да се тревожа, че ще я намеря сред орда извънземни уроди, понеже u е мъчно за приятелката и.