Мразеше се за всяка лъжа, която изрича, но Дориан се хвана, а очите му заблестяха от гняв. Това бе другата жертва. Ако Дориан го намразеше и не искаше да го вижда, щеше да му е много по-лесно да се върне в Аниел.
- Ако нещо u се случи във Вендлин - изръмжа принцът, като отказа да отстъпи, -ще те накарам да съжаляваш за деня, в който си се родил.
Каол бе сигурен, че ако нещо u се случи, и сам ще съжалява до края на дните си. Но вместо това каза:
- Някой от нас трябва да порасне, Дориан.
След което се отдалечи.
Дориан не го последва.
Зората тъкмо бе настъпила, когато Селена пристигна на гроба на Нехемия. Последният от зимните снегове се бе стопил и бе разкрил света гол и тъмен, застинал в очакване на пролетта.
След няколко часа щеше да плава през океана.
Коленичи върху влажната земя и склони глава пред гроба. А след това изрече това, което бе искала да каже на Нехемия снощи. Думи, които нямаше да се променят, независимо каква бе истината за смъртта на принцесата.
- Искам да знаеш - прошепна тя на вятъра, на земята, на тялото под нея, - че беше права. Наистина съм страхливка. Бягах толкова дълго, че бях забравила какво е да се изправиш и да се биеш.
Тя се поклони по-ниско и опря чело в земята.
- Но ти обещавам - прошепна на пръстта, - обещавам ти, че ще го спра. Че няма да забравя, нито да простя това, което ти направиха. Обещавам ти, че ще освободя Ейлве. Че ще върна короната на баща ти.
Тя се изправи, извади кинжал от джоба си и поряза дланта си. Кръвта потече, рубиненочервена на фона на златната зора, и покапа от ръката u преди да стигне до пръстта.
- Кълна се - прошепна отново тя - в името си, в живота си, дори в смъртта си, че Ейлве отново ще бъде свободен.
Тя остави кръвта да напои земята и да пренесе думите u до отвъдния свят, в който Нехемия най-после бе в безопасност. Оттук нататък никоя друга клетва освен тази нямаше значение.
„Никога няма да простя, нито да забравя.“
Не знаеше как ще го направи, нито колко време ще u отнеме, но щеше да довърши това, което Нехемия бе започнала.
Часът бе ударил.
55
Счупената ключалка на вратата към спалнята на Селена още не бе оправена, когато Дориан се появи след закуска с купчина книги в ръце. Тя бе пред леглото си и натъпкваше дрехите си в голям кожен куфар.
Чу го още от коридора.
Кученцето скочи към него и размаха опашка, а Дориан остави книгите на бюрото, преди да коленичи на плюшения килим. Погали Лапичка по главата и u позволи да го близне няколко пъти.
- Лечителката каза, че лапата u ще се оправи - заяви Селена, като все още гледаше към куфара. Лявата u ръка бе превързана. Това бе рана, която не бе забелязал снощи. - Тръгна си преди минути.
- Чудесно - каза Дориан и се изправи. Тя бе облечена с плътна туника, панталони и дебело наметало. Кафявите u ботуши бяха яки и удобни, и далеч не толкова биещи на очи, колкото обичайното u облекло. Дрехи за път. - Нима смяташе да си тръгнеш, без да се сбогуваш?
- Мислех, че така ще е по-лесно - отвърна тя. След два часа щеше да плава към Вендлин, земя на митове и чудовища, кралство на мечти и кошмари, превърнали се в реалност.
- Този план е безумен - приближи към нея Дориан. - Не трябва да тръгваш. Мога да убедя баща ми да опита нещо друго. Ако те хванат във Вендлин...
- Няма.
- Там няма как да ти помогна - постави ръка на куфара Дориан. - Ако те хванат, ако те ранят, няма да можем да направим нищо. Ще си съвсем сама.
- Ще съм си много добре.
- Но аз няма да бъда. Всеки ден, в който те няма, ще се чудя какво става. Няма... никога няма да те забравя. Дори за час.
Селена преглътна - единственият знак за емоция, който си позволи да покаже - и погледна към кученцето, което ги чакаше на килима.
- Ти... - Той видя как тя отново преглъща, преди да срещне погледа u. Очите му засияха в златно на утринното слънце. - Ще се грижиш ли за нея, докато ме няма?
Той стисна ръката u.
- Все едно е моя. Дори ще я пусна да спи в леглото ми.
Тя го дари с лека усмивка и той почувства, че всеки по-ярък знак на емоция ще го накара да изгуби самоконтрол.
- Надявам се да нямаш нищо против, но ми трябва място, където да си оставя книгите. Твоите покои... може и да са по-безопасни от моите.
Тя погледна към бюрото, но за негово облекчение не отиде до него. Книгите, които бе донесъл, щяха само да доведат до нови въпроси. Родословия, кралски хроники, всичко за това как и защо той притежава магия.