Селена зави зад един ъгъл и навлезе в тъмния опасан с прозорци коридор, който водеше към библиотеката.
И замръзна.
Предвид ледената нощ не бе изненада да види някой забулен в черно наметало и качулка, смъкната така, че да скрива лицето му. Но нещо във фигурата, застанала между отворените врати на библиотеката, предизвика такъв първичен ужас в нея, че тя не посмя да продължи напред.
Онзи наклони глава и също замръзна.
Навън виелицата продължаваше да блъска по прозорците.
„Това е просто човек“ - каза си тя, когато фигурата изцяло се обърна към нея. Човек с наметало, по-черно от нощта, с качулка, толкова дълбока, че скриваше чертите му напълно.
Фигурата подуши въздуха като звяр.
Селена не посмя да помръдне.
Човекът подуши отново, след което тръгна към нея. Движеше се като сянка между сенките, като облак черен пушек, стелещ се по пода...
Усети някаква топлина в гърдите, а после блесна светлина.
Окото на Елена.
Нещото спря заедно с дъха на Селена. После изсъска и се скри обратно в сенките отвъд вратите на библиотеката. Мъничкият скъпоценен камък в центъра на амулета заблестя още по-ярко и Селена премигна от силната светлина.
Когато отвори очи, амулетът бе изстинал, а качулатата фигура бе изчезнала без следа.
Селена не влезе в библиотеката. Изобщо. Просто се прибра обратно в покоите си, като отчаяно се мъчеше да остане спокойна. Повтаряше си, че и се е привидяло, че това е някаква странна халюцинация, породена от това, че е останала будна прекалено дълго...
Но не можеше да спре ехото на омразната дума в ушите си.
Планове.
6
Човекът пред библиотеката сигурно нямаше нищо общо с краля, каза си Селена, докато вървеше - а не тичаше - към покоите си. В замъка имаше много особени хора и макар рядко да срещаше в библиотеката други посетители, бе възможно някой... да е искал да отиде там сам. Без да се представя никому. В двор, в който четенето бе излязло от мода, бе напълно възможно някой придворен да се опита да скрие любовта си към книгите от присмеха на приятелите си.
Някой злокобен и звероподобен придворен. Който кара амулета u да гори.
Селена влезе в спалнята си, точно когато лунното затъмнение започна, и изпъшка.
- Разбира се, че има затъмнение - изръмжа тя и загърби вратата на балкона, за да приближи към гоблена на стената.
Макар да не искаше да вижда Елена отново и дори се надяваше никога повече да не се случи... имаше нужда от отговори.
Може би мъртвата кралица щеше да u се присмее и да u каже, че няма нищо. Богове, надяваше се Елена да стори точно това. Защото ако не го направеше...
Селена поклати глава и погледна към Лапичка.
- Ще дойдеш ли с мен?
Кученцето сякаш надуши какво смята да направи стопанката му, защото направи истинско представление - обиколи леглото и се сви на кравай със сумтене.
- Така си и знаех.
За броени минути Селена избута най-големия скрин пред гоблена, така че да скрива тайната врата, взе една свещ и тръгна надолу по забравените стълби, водещи към подземието.
Трите каменни арки я приветстваха. Лявата u позволяваше да шпионира Голямата зала. Тази в центъра водеше към каналите и към скрития изход, който някой ден можеше да спаси живота u. А дясната... тя водеше до гробницата на древната кралица.
Докато вървеше към гробницата, дори не посмя да погледне към мястото, където бе видяла как Каин призовава ридерак от друг свят, макар останките от разбитата от изчадието врата все още да стояха разпръснати по стълбите. Имаше вдлъбнатини в камъка там, където ридеракът го бе драл, докато я бе преследвал надолу по стълбите. После тя бе открила Дамарис, меча на отдавна загиналия крал Гавин, и бе убила чудовището с него.
Селена погледна към ръката си. Пръстен от бели белези минаваше през дланта u и образуваше кръг около палеца u. Ако Нехемия не я бе открила онази нощ, отровата от ухапването на ридерака щеше да я убие.
Най-накрая стигна вратата в края на витото стълбище и се озова пред бронзовото чукало с форма на череп.
Може би това не беше добра идея. Може би отговорите на въпросите не си струваха.
Трябваше да се върне горе. Като се замислеше, тук щеше да разбере само нещо наистина лошо.
Елена изглеждаше доволна, че Селена е изпълнила заповедта и и бе станала кралски шампион, но ако се появеше, щеше да изглежда все едно желае да изпълни още някоя от задачите и. А Уирда и бе свидетел, че и сега си има достатъчно грижи.