Въпреки това на Селена u се искаше да е лято, тъй като влажните улици намокриха краищата на синкавата u рокля и бе толкова студено, че дори наметалото u от бяла козина не можеше да я стопли. Докато вървяха надолу по претъпкания главен булевард, тя се стараеше да е близо до Каол. Той бе настоявал да u помогне с Арчър. Да го покани днес бе най-невинният начин да се отърве от присъствието му. Бе настояла той да носи обикновени дрехи, а не униформата си на капитан.
Според него това означаваше да цъфне в черна туника.
За щастие, никой не им обърна внимание - имаше прекалено много хора и прекалено много магазини. Тя обожаваше този булевард, на който можеше да купиш и продадеш всичко на този свят. Бижута, шапки, дрехи... Каол не я изненада и мина покрай всичките витрини все едно бяха пътни знаци. Дори не погледна към прекрасните неща, които предлагаха.
Както обикновено, пред „Уилоус“ - чайната, в която Арчър обядваше - се бе насъбрала тълпа. Той, изглежда, се хранеше всеки ден тук в компанията на други мъже, които работеха като платени любовници. Това, че и повечето богати матрони на Рифтхолд идваха, никак не вредеше.
Когато наближиха чайната, тя хвана Каол за ръката.
- Ако нахлуеш вътре с поглед, който подсказва, че искаш да пребиеш някого -хвана го под ръка тя, - всички ще разберат, че нещо не е наред. Не говори с него, умолявам те. Аз ще го очаровам.
- Значи си ме взела за украшение - повдигна вежди Каол.
- Да, и трябва да си благодарен, задето оценявам качествата ти на моден аксесоар.
Той изсумтя под нос нещо, което бе сигурна, че не иска да чуе, но въпреки това забави ход и крачката му стана почти елегантна.
Пред купола на чайната имаше скъпи каляски, от които слизаха различни хора. Селена и Каол също бяха имали възможността, а и трябваше да наемат каляска, предвид ужасния мраз и подгизналата u рокля. Като последната глупачка тя бе решила, че иска да се разходи, хванала капитана на стражата под ръка, макар и през цялото време да се оглеждаше по ъглите на уличките за спотайваща се заплаха. Като се замисли, с каляската щеше да влезе в „Уилоус“ доста по-ефектно.
Входът бе ограничен само за членове. Селена бе пила чай там няколко пъти много отдавна, благодарение на името Аробин Хамел. Още помнеше звъна на порцеланови чаши, клюките, боядисаната в цвят на мента зала и високите прозорци, които гледаха към прекрасна градина.
- Няма да влизаме вътре - отсече Каол.
Тя му се усмихна лукаво.
- Не ми казвай, че си уплашен от няколко баби и подхилкващи се девойки.
Той я погледна кръвнишки, а тя го потупа по ръката.
- Не ме ли слушаше, докато ти обяснявах плана? Ще се престорим, че си чакаме масата. Не се паникьосвай. Няма да те дам на ужасните старици.
- Следващата тренировка - рече той, докато минаваха покрай тълпа красиво облечени жени - ми напомни да те ступам.
Една възрастна жена се сепна, когато чу тези думи и Селена трябваше да я погледне извинително, все едно иска да каже: „Мъже!“. А след това заби нокти в дебелата туника на Каол и изсъска:
- Тук идва моментът, в който трябва да млъкнеш и да се преструваш на глупаво украшение. Не би следвало да е много трудно.
Той я ощипа в отговор и това u подсказа, че на следващата тренировка горко ще съжалява за днешния ден. Въпреки това се ухили.
След като намери местенце под стълбите, които водеха към двойните врати, Селена погледна джобния си часовник. Арчър бе започнал обяда си в два и обикновено приключваше след час и половина, което означаваше, че ще се появи всеки момент. Тя направи голямо шоу, като се престори, че тършува в мъничкото си портмоне, а Каол, слава на боговете, не каза нищо. Само наблюдаваше младите жени наоколо, все едно са особено опасни зверове, които всеки миг могат да го нападнат.
Минаха няколко минути, а пръстите u изтръпнаха в ръкавиците. Хората продължиха да влизат и излизат от чайната, така бързо, че никой не забеляза, че двамата само стоят отпред и не влизат. Тогава обаче входните врати се разтвориха и Селена видя кичури бронзова коса и ослепителна усмивка, които я накараха да се раздвижи.
Каол изигра ролята си с неподозирано майсторство, като я приближи до стълбите, докато...
- Ох! - извика тя, щом се блъсна в широкото, мускулесто рамо.
Каол даже я побутна към него, като положи ръка на гърба u, за я задържи да не падне по стълбите. Тя погледна напред изпод мигли и тогава...