Премигване. Второ премигване.
- Лена? - усмихна се красавецът.
Според плана тя също трябваше да се усмихне, но когато чу прякора, който u бе измислил...
- Арчър!
Почувства как Каол се напряга, но дори не си направи труда да го погледне. Не беше много лесно да свалиш поглед от Арчър, който си оставаше най-красивият мъж, когото е виждала. Не просто хубав. Красив. Кожата му изглеждаше златиста дори посред зима, а зелените му очи...
„Богове, в името на Уирда, спасете ме.“
Устата му също бе същинско произведение на изкуството, едновременно чувствена и мека, приканваща към целувка.
Арчър поклати глава, все едно излиза от транс.
- Трябва да се дръпнем от стълбите - протегна той силната си ръка към улицата долу, - освен ако със спътника ти нямате резервация...
- И без това подранихме - каза тя, като пусна Каол и се върна на улицата. Арчър я последва и тя огледа дрехите му - майсторски ушити туника и панталони, високи до коленете ботуши, тежък плащ. Всяка от тях демонстрираше богатството му, но така, че да шепти, вместо да крещи. За разлика от типичното жиголо, което излъчваше нежност и кич, Арчър винаги го играеше мъжкар. Имаше широки рамене и мускулесто тяло, усмивка, която сякаш подсказваше, че знае всичко. Дори красивото му лице излъчваше мъжество, което я караше да забравя какво е искала да каже.
Но самият Арчър също сякаш бе изгубил ума и дума, когато двамата застанаха един срещу друг на улицата, на няколко крачки от шумната тълпа.
- Мина доста време - усмихна се той отново.
Каол остана зад нея, без да казва нищо. И без да се усмихва.
Арчър пъхна ръце в джобовете си.
- Едвам те познах. Беше малко момиче, когато те видях за последно. Беше... богове. Беше на тринайсет.
Не можа да се сдържи и измърка в отговор, пърхайки с клепки:
- Но вече не съм тринайсет.
Арчър се усмихна чувствено и я изгледа от глава до пети, преди да отвърне:
- И на мен така ми се струва.
- Но и ти си заякнал - върна му жеста тя и го огледа одобрително.
- Професионално изкривяване - ухили се Арчър. Наклони глава на една страна и премигна с прекрасните си очи към Каол, който вече стоеше скръстил ръце. Не бе забравила колко добър е Арчър в улавянето на детайли. Това вероятно бе една от причините да стане най-изтъкнатото жиголо в Рифтхолд и опасен съперник на Селена в тренировките в Асасинската крепост.
Тя се взря в Каол, но той не забеляза, тъй като бе зает да гледа лошо към Арчър.
- Той знае всичко - рече тя. Напрежението напусна Арчър, но с него си отидоха и изненадата, и веселието, заменени от странно съжаление.
- Как се измъкна? - попита внимателно Арчър. Не спомена нито професията и, нито лагера на смъртта в Ендовиер, въпреки думите и, че Каол знае истината.
- Пуснаха ме. По нареждане на краля. Вече работя за него.
Арчър отново погледна към Каол, а Селена приближи жиголото.
- Той ми е приятел - каза меко тя. Страх или подозрение прочете в очите му? И дали защото бе бунтовник и криеше нещо, или просто защото се бе превърнала в слугиня на тиранина? Тя се постара да остане спокойна и отпусната, все едно наистина е попаднала случайно на стар приятел.
- Аробин знае ли, че си се върнала? - попита Арчър.
Това беше въпрос, за който не бе подготвена и който не искаше да чува.
- Той има очи навсякъде - сви рамене тя. - Ще се изненадам, ако не знае.
- Съжалявам - кимна тъжно Арчър. - Чух за Сам и за това, което се е случило в къщата на Фаран. - Той поклати глава и притвори очи. - Просто... съжалявам.
Сърцето и се сви от думите му, но кимна.
- Благодаря ти.
Постави длан върху ръката на Каол, внезапно изпитала нужда да го докосне, да е сигурна, че той още е там. Трябваше да спре да говори за това. Въздъхна и се престори, че стъклените врати са и интересни.
- Трябва да влизаме - излъга тя и се усмихна на Арчър. - Знам, че в Крепостта бях една малка досадница, но... би ли искал да вечеряме утре? Имам свободна вечер.
- И тогава си имаше своите добри моменти - отвърна на усмивката и Арчър. - Ще трябва да разместя някои ангажименти, но да, ще се радвам. - Той бръкна под плаща си и извади пъстра картичка, на която бяха изписани името и адресът му. -Просто кажи кога и къде и ще бъда там.
Селена остана смълчана, след като Арчър си тръгна, а Каол не я заговори, макар да имаше да u казва много неща.
Но не знаеше дори откъде да започне.
По време на целия разговор не бе спрял да мисли за това как иска да размаже красивата мутричка на Арчър в каменната сграда.