Каол не беше глупав. Знаеше, че не всичките u усмивки и изчервявания са престорени. И макар да не бе обвързан с нея - а и връзка между двамата да бе възможно най-глупавият ход, който можеше да направи, - идеята, че Арчър може да я съблазни, го изкушаваше да хвърли един бой на жиголото.
Вместо да се отправи към замъка, Селена тръгна към богаташкия квартал в сърцето на града, без да бърза. След половин час тишина Каол прецени, че вече се е успокоил достатъчно, за да говори възпитано.
- Лена? - попита той.
Относително възпитано.
Златните искрици в тюркоазените u очи засияха на следобедното слънце.
- От всичко, което си казахме, това ли те притесни най-много?
Всъщност да. Уирда му бе свидетел, беше ужасгн.
- Когато каза, че го познаваш, нямах представа, че сте били толкова... близки.
Той усети как пак побеснява и си наложи да се успокои. Дори да бе омаяна от красотата му, все пак щеше да го убие, напомни си.
- Да, и това ще ми позволи да науча повече за бунтовниците - каза тя, докато разглеждаше скъпите къщи, покрай които минаваха. Улиците в тази част на града бяха спокойни въпреки шумотевицата само на няколко преки от тях. - Той е от малцината, които наистина ме харесват, знаеш ли. Или поне така беше преди няколко години. Няма да е трудно да разбера какви точно са плановете срещу краля и кои са останалите в съзаклятието.
Трябваше да се срамува, че е доволен от това, че тя ще го убие. Смяташе се за по-добър човек и съвсем не за ревнив.
А и боговете му бяха свидетели, че двамата с Арчър не бяха любовници. Бе видял изражението на лицето u, когато жиголото спомена Сам.
Самият той бе чул между другото за смъртта на Сам Кортланд. Не знаеше, че двамата със Селена са били заедно, че Селена... го е обичала толкова силно. В нощта, когато я бяха хванали, тя не бе излязла за пари. А за отмъщение за загуба, каквато Каол не можеше и да си представи.
Минаха надолу по улицата, а тя остана притисната до него. Той сподави порива да я прегърне по-силно.
- Каол? - каза тя след няколко минути.
- Хм?
- Разбра, че ненавиждам да ме нарича Лена, нали?
Той се усмихна и изпита леко облекчение.
- Значи следващия път, когато поискам да те подразня...
- Не си го и помисляй.
Усмивката му се разшири, а когато тя му се усмихна в отговор, облекчението прерасна в чувство, от което в стомаха му запърхаха пеперуди.
8
Бе планирала да изкара остатъка от деня, като следи Арчър от разстояние, но след като излязоха от чайната Каол я информира, че кралят е изискал присъствието u като страж по време на официалната вечеря днес. Можеше да измисли хиляди извинения, за да откаже, но така само щеше да привлече ненужно внимание към себе си. Ако наистина планираше да изпълни молбата на Елена, кралят и цялата му империя трябваше да са сигурни, че тя е техен верен слуга.
Официалната вечеря се състоя в Голямата зала и Селена трябваше да положи огромно усилие, за да не се втурне към дългата маса в центъра и да награби с пълни шепи храната от чиниите на събралите се съветници и аристократи. Печено агне, поръсено с мащерка и лавандула, патица в портокалов сос, фазан с лук...
Наистина не беше честно.
Каол я сложи на пост до една колона в близост до стъклените врати. Макар да не носеше униформата на кралски страж със златен уивърн на гърдите, тя не се отличаваше от останалите, тъй като също бе облечена в черни дрехи. Поне бе на достатъчно разстояние от тях, че да не чуят как u къркори стомахът.
Другите маси също бяха наредени. Около тях бяха по-нисшите благородници, поканени на събирането. Всички бяха облечени безупречно. Вниманието им бе насочено към централната маса, където кралят и кралицата седяха заедно с най-приближените си аристократи. Грубоватият херцог Перингтън също беше там, недалеч от Дориан и Роланд, които говореха с останалите надменни и напудрени мъже от Кралския съвет. Тези хора бяха изсмукали кръвта на владенията си, за да се облекат за пред тиранина.
Но пък точно тя едва ли имаше право да ги съди.
Макар да се опитваше да избегне да поглежда към краля, всеки път, щом спреше очи на него, се чудеше защо му е да събира тези глупаци на едно място. Не разбра обаче нищо, а и не мислеше, че той би бил толкова глупав, че да разкрие истинските си планове пред тези хора.
Каол бе до най-близката до стола на краля колона. Очите му шареха навсякъде, постоянно нащрек. Бе събрал най-верните си хора тази нощ. Сякаш не разбираше, че никой не е такъв самоубиец, че да нападне краля на такова събитие. Бе се опитала да му обясни това, но Каол само u каза да не прави пакости.