- Ако имаш да ми казваш нещо - изрече той провлачено, сподавяйки гнева си, -просто го направи.
- Нямам доверие на братовчед ти.
Той се спря. Бляскавият коридор около тях бе празен.
- Та ти дори не го познаваш!
- Наречи го инстинкт.
- Роланд е безобиден.
- Може би. А може би не. Той обаче си има свои цели, а ти си твърде умен, за да се оставиш да бъдеш пионка, Дориан. Не забравяй, че той е от Мий.
- И какво от това.
- Мий е малък незначителен крайморски град. Роланд няма много какво да губи, но за сметка на това има много какво да спечели. Такива хора са опасни. Безпощадни. Ако може, ще те използва.
- Свикнал съм. По същия начин един асасин от Ендовиер ме използва, за да стане шампион на краля.
- Така ли мислиш? - сви устни тя.
- Не зная какво да мисля - извърна се той.
Тя изръмжа. Наистина му изръмжа.
- Тогава нека ти кажа какво мисля аз, Дориан. Свикнал си да получаваш всичко наготово. Включително хората. И понеже веднъж стана така, че не получи, каквото искаше...
Той се извърна към нея.
- Та ти не знаеш какво исках. Дори не ми даде шанс да ти кажа.
- Не ми се води този разговор точно сега - завъртя очи тя. - Дойдох да ти кажа да държиш този свой братовчед под око. На теб явно не ти пука. Не очаквай тогава на мен да ми пука, когато се събудиш в ролята на марионетка. Ако вече не си такава! Той отвори уста. Беше толкова ядосан, че искаше да удари по стената.
Селена обаче вече му бе обърнала гръб.
Селена застана пред килията на Калтейн Ромпие.
Някога красивата дама се бе свила до стената. Роклята u бе подгизнала, а черната u коса бе разрошена и сплъстена. Бе заровила лице в ръцете си, но Селена виждаше, че кожата u е мокра от пот и има нездрав сивкав оттенък. А миризмата...
Не бе я виждала от дуела, от деня, в който Калтейн бе сипала отрова във водата u, така че да загине в ръцете на Каин. Когато го победи, Селена бе напуснала, без да стане свидетел на писъците u. Бе изтървала момента, в който Калтейн бе признала, че я е отровила, подмамена от приятеля си херцог Перингтън. Херцогът, естествено, бе отрекъл, и сега Калтейн бе хвърлена тук в очакване на наказанието си.
Два месеца по-късно изглеждаше, че все още не знаят какво да правят с нея.
Или че не им пука.
- Здравей, Калтейн - каза тихо Селена.
Калтейн вдигна глава и тъмните u очи засияха, щом я разпозна.
- Здравей, Селена.
9
Селена приближи решетките. В килията имаше кофа с вода, кофа за облекчаване, трохите от последното ядене на затворничката и влажна купа сено, оформена в груб сламеник. Това бе всичко, което бяха дали на Калтейн.
„Всичко, което заслужава.“
- Дошла си да ми се подиграваш? - Гласът и, някога мелодичен и изтънчен, сега звучеше като дрезгав шепот. Тук долу бе леденостудено. Бе цяло чудо, че Калтейн още не се е разболяла.
- Имам някои въпроси към теб - каза Селена, като умишлено говореше тихо. Стражите не я бяха питали нищо, когато слезе в тъмниците, но не искаше да ги слушат какво говорят.
- Заета съм днес - усмихна се Калтейн и се облегна на каменната стена. - Защо не дойдеш утре?
Изглеждаше много по-млада сега, когато бе разпуснала косата си. Селена осъзна, че едва ли е много по-голяма от нея. Асасинът приклекна и подпря ръка на решетките, за да запази равновесие.
Металът бе студен като лед.
- Какво знаеш за Роланд Хавилиард?
- На посещение ли е дошъл? - загледа се в тавана Калтейн.
- Назначиха го за кралски съветник.
Тъмните като нощта очи на Калтейн срещнаха тези на Селена. В тях се четеше спотаена лудост, но също и безкрайна умора.
- Защо ме питаш за него?
- Защото искам да знам дали може да му се има доверие.
- Не можеш да имаш доверие никому - изсмя се немощно Калтейн, - най-малкото на Роланд. Нещата, които съм чувала за него, биха погнусили дори и теб. Предполагам.
- Какво например?
- Измъкни ме от тази клетка и ще ти кажа - озъби се в усмивка Калтейн.
- Ами ако вляза вътре и намеря начин да проговориш? - усмихна се в отговор Селена.
- Недей - прошепна Калтейн и се размърда така, че Селена да види синините по китките и. Приличаха на следи от ръце и асасинът усети как я полазват тръпки.
- Стражата отвръща поглед, когато Перингтън ме посещава - скри ръце в роклята си Калтейн.
- Съжалявам - прехапа устни Селена. Бе искрена.
Трябва да каже това на Каол при следващата им среща. Да му обърне внимание за нощната стража.