- Може да се е променил през последните няколко месеца. Да е пораснал -предположи Каол.
- Така каза и миналото лято и едва не му избих зъбите.
- Слава на Уирда, че моят брат никога не смееше да ми отговаря - поклати глава Каол.
Дориан се опита да прикрие изненадата си. Откак преди години Каол бе абдикирал от титлата на наследник в Аниел, не бе виждал семейството си и рядко говореше за тях.
Дориан с радост щеше да убие бащата на Каол заради това, че му бе отнел наследството, и дори отказваше да се вижда с него, когато той идваше на аудиенция при краля в Рифтхолд. Каол никога не се оплакваше, но престолонаследникът знаеше, че всичко това го наранява.
- Напомни ми защо трябва да отида на тази вечеря? - шумно въздъхна Дориан.
- Защото татко ти ще убие и двама ни, ако не се покажеш да поздравиш брат си.
- Може и да наеме Селена за тази работа.
- Тя е заета тази вечер. Има среща с Арчър Фин.
- Не трябваше ли да го убива?
- Иска да получи информация от него. - Настъпи тишина. - Не го харесвам.
Дориан се скова. Бяха успели поне един следобед да не говорят за нея. И през тези няколко часа нещата бяха все едно нищо помежду им не се е променило. Само дето беше.
- Не смятам, че трябва да се плашиш от Арчър. Няма да ти я открадне. Всъщност до края на месеца трябва да е мъртъв.
Думите му прозвучаха по-остро и студено, отколкото искаше.
- Затова ли, мислиш, се безпокоя? - погледна го косо Каол.
„Да. И е очевидно за всички, освен за вас двамата.“
Той обаче не искаше да води този разговор с Каол, а и Каол със сигурност не искаше да говори за това с него, затова Дориан просто сви рамене.
- Тя ще се оправи, а ти ще се смееш сам на себе си, че си се безпокоил. Колкото и добре да е охраняван Арчър, тя неслучайно стана кралски шампион, нали така?
Каол кимна, ала Дориан прочете тревогата в очите му.
Селена знаеше, че алената рокля е леко скандална. Знаеше също, че изобщо не е подходяща за зимата, предвид широкото деколте и разголения гръб. През черните дантели дори се виждаше, че не носи корсет.
Арчър Фин обаче винаги бе харесвал дръзките жени, които предизвикват модата. А тази рокля с прилепналите корсаж и ръкави, и елегантната пола, падаща на вълни, бе нова и различна.
Затова, когато едва не се сблъска с Каол на излизане от покоите си, не остана изненадана, че той спря на място и премигна. Два пъти.
- Здравей и на теб! - усмихна му се Селена.
Каол остана на прага, а бронзовите му очи огледаха нея и роклята и. От глава до пети и обратно.
- Не те пускам с това.
Тя изсумтя и мина покрай него, като нарочно му разкри още по-провокативния си гръб.
- Не зависи от теб.
Каол тръгна подире и, докато тя се отправи към предната порта и очакващата я каляска.
- Ще настинеш до смърт.
- Не и с това - уви се тя в хермелиновото си палто.
- Поне оръжия носиш ли?
Тя слезе надолу по главното стълбище, което водеше към входната зала.
- Да, Каол, нося. Нося тази рокля, понеже искам Арчър да ме попита същото. Да реши, че нямам такива.
И наистина, по краката u имаше ножове, а фибите, които образуваха къдрава вълна в косата u, бяха дълги и остри. Предоставени u, за нейна радост, от Филипа, която бе казала, че не u прилича „да се разхожда със стоманени неща между гърдите“.
- О! - каза само Каол. Стигнаха главния вход в тишина, а когато приближиха огромните двойни врати, водещи към двора, Селена си сложи ръкавиците. Канеше се да излезе, когато Каол я хвана за рамото.
- Пази се - каза той, докато разглеждаше каляската, кочияша и лакея. Явно получиха одобрението му. - Не се излагай на риск.
- С това си вадя хляба.
Не трябваше да му разправя за това как са я хванали, да му позволява да я вижда уязвима. Сега щеше да се страхува за нея, да се съмнява в уменията u. Да я дразни до безкрай. Тя не знаеше защо го прави, но се отърси от допира му и изсъска.
- До утре!
Той изтръпна, все едно бе ударен, и се озъби.
- Как така до утре?
Глупавият гняв я обзе отново и тя се усмихна бавно.
- Ти си умно момче - каза и тръгна към каляската. - Сети се сам.
Каол продължи да я гледа, все едно не я познава. Бе напълно неподвижен. Не можеше да го остави да я мисли за ранима, глупава или неопитна. Не и след като бе пожертвала толкова много, за да стигне до тук. Може би не трябваше да го допуска до себе си. От идеята, че той я смята за слаба и че иска да я защити, u идеше да счупи нечия глава.
- Лека нощ - каза тя и преди да успее да осмисли какво всъщност е казала, се качи на каляската и отпътува.