После щеше да мисли за Каол. Сега трябваше да се съсредоточи върху Арчър и да измъкне истината от него.
Арчър я чакаше в специален ресторант, често посещаван от елита на Рифтхолд. Повечето от масите вече бяха заети, а скъпите дрехи и бижута на посетителите блестяха на слабата светлина.
Докато слугата на входа u помагаше да съблече палтото си, тя направи така, че Арчър да може да огледа хубаво разголения u гръб през черните дантели - които от своя страна скриваха белезите от Ендовиер. Усети, че и слугата я зяпа, но се направи, че не забелязва.
Арчър въздъхна и тя се обърна към него, за да види как клати глава широко ухилен.
- Красива, ослепителна... това са думите, които търсиш - каза тя и го хвана за ръката, а слугите ги упътиха към маса в една от нишите в богато украсената зала.
Арчър прокара пръст по червеното кадифе на ръкава u.
- Радвам се, че вкусът ти се е развил със самата теб. Както изглежда, и арогантността ти.
Тя и без това щеше да се усмихне. Поне така си каза.
Когато седнаха, им изрецитираха менюто и те поръчаха вино, а Селена установи, че се е загледала в красивото му лице.
- Та - каза тя и се облегна назад, - колко дами искат да ме убият заради това, че съм те заела за тази вечер?
- Ако ти кажа - засмя се тихо той, - ще побегнеш обратно към замъка.
- Още ли си се радваш на такова внимание?
Арчър махна с ръка и отпи от виното си.
- Още дължа пари на Кларис - каза той, споменавайки името на най-влиятелната мадам в столицата, - но... да. - Очите му заблещукаха весело. - А твоят сърдит приятел? Трябва ли да си пазя гърба от него?
Бе танц, прелюдия към онова, което предстоеше. Тя му намигна.
- Той е достатъчно умен, за да знае, че не може да ме заключи.
- Уирда да е на помощ на човека, който опита. Още помня каква фурия беше.
- А аз мислех, че си ме намирал за сладка.
- Сладка, да... като малкото на пума.
Тя се разсмя и отпи малко от виното си. Трябваше да остане трезва. Когато остави чашата си на масата, видя, че Арчър отново я удостоява с тъжния преценяващ поглед, който u бе отправил вчера.
- Мога ли да попитам как стана така, че работиш за него?
Знаеше, че има предвид краля. И знаеше, че не са единствените хора в ресторанта. От Арчър щеше да излезе добър убиец.
Може би подозренията на краля не бяха толкова безпочвени.
Тя обаче се бе подготвила и за този, и за други въпроси, затова само се усмихна злокобно:
- Изглежда, усилията ми са по-полезни за изграждането на една империя, отколкото за мината в Ендовиер. А и да работя за него не е много по-различно от това да работя за Аробин.
Последното не беше лъжа. Арчър кимна бавно.
- Професиите ни не са толкова различни. Всъщност не мога да преценя кое е по-лошо: да си трениран за бойното поле или за спалнята.
Ако си спомняше добре, Кларис го бе открила като скитащ из столицата дванайсетгодишен бездомен сирак и го бе взела, за да го обучи. А когато станал на седемнайсет и наддаването за девствеността му започнало, между клиентките настанала истинска битка.
- И аз не знам. Предполагам, че са еднакво ужасни. - Тя вдигна чашата вино за наздравица. - За честитите ни собственици.
Очите му се спряха за миг върху нея, преди да вдигне чашата и да промърмори:
- За нас.
Гласът му бе достатъчен, за да я накара да се изчерви, но погледът в очите му, извивката на божествените му устни... той също бе оръжие. Красиво, но смъртоносно оръжие.
Той се приведе напред и я прикова с поглед. Това бе предизвикателство - и интимна покана.
„Уирда и боговете да са ми на помощ.“
Този път наистина трябваше да отпие дълбока глътка от виното си.
- Няколко сладникави погледа няма да ти стигнат, за да ме прелъстиш, Арчър. Абсурдно е да очакваш, че номерата ти ще минат пред мен.
Той се разсмя дълбоко, а гласът му отекна в цялото u същество.
- Пък аз мисля, че ти ме познаваш достатъчно добре, за да знаеш, че не ги използвам. Ако го бях направил, вече щяхме да сме напуснали ресторанта.
- Какво дръзко твърдение. Не мисля, че искаш да се надпреварваш с мен, когато става дума за номера.
- Ох, ако знаеш какво искам да правя с теб...
Никога не бе била толкова щастлива да види слуга през живота си, нито бе подозирала, че паница супа може да е толкова интересна.
Селена отпрати каляската си, само за да направи напук на Каол и да подкрепи думите си с дела, и се озова в каляската на Арчър. Самата вечеря бе минала приятно - като среща между стари приятели, прекарана в разговори за театъра, книгите и лошото време. Приятни и безопасни теми, макар той да бе продължил да я гледа все едно тя е плячката, а той - ловецът в едно дълго преследване.