Седнаха един до друг в каляската, достатъчно близо, че тя да усети елегантния му парфюм, който я караше да мисли за копринени чаршафи и светлина на свещи. Трябваше да реши какво ще прави.
Каляската спря и Селена надникна през мъничкия прозорец, за да види познато красиво имение. Арчър я погледна и внимателно пое пръстите u, преди да ги поднесе към устните си. Целувката бе нежна и бавна и накара кръвта u да кипне.
- Искаш ли да влезеш? - прошепна той.
- Свободна нощ ли имаш? - преглътна тежко тя.
Определено не очакваше това. И не го искаше... встрани от флирта.
Той вдигна глава, но задържа ръката u, а палецът погали пламналата u кожа.
- Когато го правя по свой избор, а не за пари, е съвсем различно, да знаеш.
Някой друг може би щеше да пропусне горчивината в гласа му, но тя бе израснала без да има право на избор и я разпозна. Измъкна ръката си от неговата.
- Мразиш ли живота си? - Думите u прозвучаха като шепот.
Арчър я погледна - истински, така, сякаш досега не я бе виждал.
- Понякога - призна той и очите му се загледаха през прозореца зад гърба u, в каменното имение отвъд. - Но някой ден ще събера парите да изплатя на Кларис всичко - и ще бъда свободен. Завинаги.
- Би изоставил професията си?
Той се усмихна криво. Това бе най-истинското от всичките му изражения, които бе видяла тази вечер.
- Тогава или ще бъда толкова богат, че да не ми се налага да работя, или толкова стар, че никой да не ме иска.
Тя си спомни времето, когато поне за малко бе свободна. Когато светът изглеждаше необятен и прекрасен и сякаш очакваше нея и Сам. Това бе свобода, за която още се бореше, защото макар да я бе изпитала само за миг, бе най-хубавото нещо, което u се бе случвало.
Тя си пое дълбоко въздух и го погледна в очите. Часът бе настъпил.
- Кралят ме изпрати да те убия.
11
Обучението му при асасините не бе минало напразно, тъй като за миг Арчър се озова на другия край на каляската с кинжал, появил се в ръката му от нищото.
- Моля те - прошепна задъхан той, - моля те, Лена.
Тя отвори уста, готова да обясни всичко, но той бе изпаднал в паника. Очите му бяха изцъклени, а дишането - учестено.
- Мога да платя.
Една малка и злобна част от нея се наслади на факта, че е толкова уплашен. После обаче вдигна ръце, за да покаже, че е невъоръжена. Поне на пръв поглед.
- Кралят смята, че си част от бунтовническо движение срещу властта му.
Той отвърна със смях, груб и горчив, в който нямаше и следа от красивия самоуверен мъж, когото тя познаваше.
- Не участвам в никакво движение, кълна се в Уирда! Може да съм проститутка, ала не съм изменник!
Селена задържа ръцете си така, че той да може да ги вижда, и отвори уста, за да му каже да млъкне и да я изслуша.
- Не знам нищо за подобно движение. Не съм чувал за някой, който би дръзнал да се изрепчи на краля. Но... но... - Дишането му се учести още повече. - Ако ме пощадиш, мога да ти разкажа за група, която наистина крои нещо в Рифтхолд.
- Значи кралят се цели в погрешните хора?
- Не зная - добави бързо той, - но тази група... със сигурност би искал да научи за нея. Изглежда, са разбрали, че кралят ни подготвя някакъв нов невиждан досега ужас. Те искат да го спрат.
Ако Селена бе добър и мил човек, щеше да му каже да се успокои и да си събере мислите. Обаче не бе нито добра, нито мила. Паниката развързваше езика му и затова тя го остави да говори.
- Знам само това, което шушнат клиентите ми. Но има група, която се събира в Рифтхолд. Те искат да върнат Елин Галантиус на трона в Терасен.
Сърцето u спря да бие. Елин Галантиус, изгубената наследница на Терасен.
- Елин Галантиус е мъртва - прошепна тя.
- Те не мислят така - поклати глава Арчър. - Казват, че е жива и събира армия срещу краля. Че иска да възстанови двора си, да намери оцелелите благородници на крал Орлон.
Тя се взря в него. Искаше да отпусне пръсти, да вдиша дълбоко. Ако в това имаше някаква истина...
Но нямаше. Ако тези хора наистина твърдяха, че са срещнали престолонаследницата, то тя трябваше да е измамница.
Съвпадение ли бе обаче, че Нехемия спомена двора на Терасен тази сутрин? Както и че Терасен е едничката сила, способна да се изправи срещу краля, стига да си стъпи на краката? Нехемия обаче се бе заклела да не я лъже повече. Ако знаеше нещо, щеше да u го каже направо.
Селена затвори очи, макар че и така бе наясно с всяко движение на Арчър. В тъмнината събра мислите си и потисна глупавата отчаяна надежда под покривалото на страха.