Отвори очи. Арчър я гледаше ококорен, а лицето му бе побеляло като тебешир.
- Нямам намерение да те убивам, Арчър - каза тя. Той се облегна на седалката и отпусна кинжала си. - Вместо това ще ти дам избор. Можеш да инсценираш смъртта си още сега и да напуснеш града преди пладне. А мога да ти дам време и до края на месеца. Четири седмици, през които да оправиш делата си и да си вземеш паричките, които си спечелил в Рифтхолд. Това време обаче ще си има цена. Ще те оставя жив само ако ми намериш информация за бунтовниците от Терасен и за това какво знаят за плановете на краля. А в края на месеца ще инсценираш смъртта си, ще отидеш някъде далеч и никога повече няма да използваш името Арчър Фин.
Той я погледна предпазливо.
- Ще ми трябва времето до края на месеца, за да си събера парите. - След което въздъхна и потърка лицето си. След дълга пауза каза: - Може пък всичко това да е за добро. Ще се измъкна от Кларис и ще започна живота си наново някъде другаде. -Макар да u се усмихна немощно, в очите му все още се четеше ужас. - Защо изобщо кралят ме подозира?
Тя се намрази заради съжалението, което изпита към него.
- Не зная. Просто ми даде бележка, на която бе написано името ти. Каза, че си част от някакво движение, което може да обърка плановете му, каквито и да са те.
- Де да бях такъв - изсумтя Арчър.
Тя започна да го изучава - мъжествената извивка на врата му и широките рамене, всичко в него предполагаше сила. Но това, на което бе станала свидетелка, разкриваше единствено слабост. Каол веднага бе разбрал що за човек е Арчър. Бе прозрял, че силата му е илюзия. А тя не. Почувства как се изчервява от срам.
- Можеш ли наистина да ми намериш информация за бунта в Терасен?
Макар наследницата да бе измамница, движението заслужаваше внимание. Елена u бе казала да търси следи. Сега u се удаваше възможност да намери такива.
- Утре вечер ще има бал в къщата на един клиент - кимна Арчър. - Чух как с приятелите му говорят за движението. Ако те уредя да присъстваш на тържеството, ще можеш да огледаш кабинета му. Може би ще намериш истински предатели, а не само заподозрени.
И някакви идеи какво може да е намислил краля. Да, тази информация щеше да u бъде много полезна.
- Изпрати подробностите утре сутрин в замъка, адресирани до лейди Лилиан Гордайна - каза му тя, - но ако тържеството се окаже безсмислено, ще преразгледам предложението си. Не ме прави на глупачка, Арчър.
- Та ти си протеже на Аробин - прошепна той и отвори вратата на каляската, като запази дистанция между тях, докато слизаше. - Не бих посмял.
- Хубаво - отвърна тя. - И още нещо.
Той спря с ръка на вратата на каляската. Тя се приведе напред и позволи на тъмнината да проблесне в погледа u.
- Ако разбера, че си се разприказвал, ако привлечеш твърде много внимание към себе си в опит да избягаш, ще те приключа. Ясно ли е?
- Аз съм Ваш вечен слуга, милейди - поклони се ниско той.
И след това се усмихна така, че тя се запита дали няма да съжалява за решението си да го остави жив. Облегна се на седалката и удари по тавана на каляската. Кочияшът потегли към замъка.
Макар да бе уморена, трябваше да свърши още нещо, преди да си легне.
Потропа веднъж, а след това открехна вратата, колкото да надникне в спалнята на Каол. Той стоеше неподвижен пред камината, все едно досега бе крачел напред-назад.
- Мислех, че спиш - каза тя и влезе вътре. - Минава дванайсет.
Той скръсти ръце пред гърдите си. Капитанската му униформа бе разкопчана под яката.
- За какво тогава дойде? Мислех, че изобщо няма да се прибираш тази нощ.
Тя уви плаща около себе си и заби пръсти в меката му тъкан. Вирна брадичка.
- Оказа се, че Арчър не е така чаровен, както го помня. Невероятно е как една година в Ендовиер променя начина, по който виждаш хората.
Устните му се извиха леко нагоре, но лицето му остана спокойно.
- Научи ли каквото искаше?
- Дори повече - отвърна тя и обясни какво u бе разказал Арчър (като промени историята и се престори, че той се е изпуснал между другото). Разказа му за слуховете за изчезналата наследница на Терасен, но прескочи частта за това как Елин Галантиус се опитва да си върне двора и да въздигне армия. Пропусна и че Арчър не е част от движението. Естествено и факта, че самата тя иска да разбере какви са истинските планове на краля.
Когато приключи разказа с новината за предстоящия бал, Каол отиде до камината и облегна ръце на нея, загледан в гоблена на стената. Макар да бе избелял, тя веднага разпозна древния град, сгушен в планината над езерото.