Аниел, домът на Каол.
- Какво смяташ да кажеш на краля? - попита той и извърна глава към нея.
- Нищо, докато не науча кое наистина е вярно и не изцедя достатъчно информация от Арчър, преди да го убия.
- Просто бъди внимателна - кимна Каол и се отдръпна от камината.
- Престани да ми го повтаряш.
- Лошо ли е?
- Да, лошо е! Не съм някаква глупачка, която да не може да се защитава и да използва главата си!
- Да съм казвал такова нещо?
- Не, но постоянно повтаряш „внимавай“ и ми обясняваш колко се безпокоиш, все искаш да помагаш и...
- Защото наистина се безпокоя!
- Не трябва! Мога да се грижа за себе си не по зле от теб!
Той направи крачка към нея, но тя не отстъпи.
- Селена, повярвай - изръмжа той и очите му заблестяха, - знам, че можеш да се грижиш за себе си. Безпокоя се обаче, защото ми пука. Боговете са ми свидетели, знам, че не бива, но е така. Затова ти казвам да внимаваш, защото винаги ме е грижа какво ще стане!
Тя премигна.
- О! - успя само да каже.
Той потупа носа си и притвори очи, след което си пое дълбоко въздух.
Селена му се усмихна глуповато.
12
Балът с маски се състоя в имение край река Ейвъри и бе толкова претъпкан, че Селена нямаше проблеми да влезе с Арчър. Филипа бе успяла да u намери елегантна бяла рокля, направена от пластове ефирна коприна, оформени като пера. Маска в подобен стил закриваше горната половина на лицето u, а бели перли и пера бяха вплетени в косата u.
Това, че балът бе с маски, се оказа на късмет, тъй като разпозна няколко от гостите. Това бяха най-вече други куртизанки, които бе познавала, дошли с мадам Кларис. Докато пътуваха с каляската, Арчър u бе обещал, че Аробин Хамел няма да присъства, нито пък Лизандра - куртизанка, с която Селена имаше дълга и неприятна история. Бе сигурна, че ако я види отново, ще я убие. Сега обаче дори видът на Кларис, която се носеше през бала и уреждаше поръченията на своите подчинени, почти я изкара извън нерви.
Докато Селена бе избрала костюма на лебед, Арчър се бе облякъл като вълк - със сиви туника и панталони и черни ботуши. Вълчата маската скриваше цялото му лице, освен чувствените му устни, които се изкривиха в хищна усмивка, щом тя го хвана под ръка.
- Бил съм и на по-хубави тържества - рече той, - но Дейвис има най-добрия готвач в Рифтхолд.
И наистина, масите в помещението изобилстваха от най-красивите и скъпи ястия, които бе виждала. Пасти с крем, курабийки, поръсени със захар и много, много шоколад. Може би щеше да успее да си хапне малко, преди да тръгне.
С усилие върна погледа си на Арчър.
- Откога ти е клиент?
Вълчата усмивка помръкна.
- От няколко години. Така забелязах промяната в поведението му. - Гласът му спадна до шепот, а думите му достигнаха само до нейните уши. - Стана параноичен. Яде по-малко и използва всяка възможност да се скрие в кабинета си.
От другата страна на балната зала имаше огромни прозорци, гледащи към бляскавата повърхност на река Ейвъри. Селена можеше да си ги представи отворени през лятото. Щеше да е красиво да танцуваш по брега на реката на фона на звездите и светлините на града.
- Имам пет минути, преди да започна смените си - каза Арчър, без да изпуска от поглед Кларис, която обикаляше помещението. - Тя ще очаква наддаване за мен в нощ като тази.
Стомахът на Селена се преобърна и тя установи, че се протяга да хване ръката му. Той обаче само се усмихна.
- Само още няколко седмици, нали? - В думите му имаше достатъчно горчивина, та тя да стисне пръстите му утешително.
- Точно така - закле се Селена.
Арчър кимна към пълен човек на средна възраст, който разговаряше с група добре облечени гости.
- Това е Дейвис - прошепна той. - Не съм виждал много по време на визитите си, но подозирам, че той е водачът в групата.
- И го подозираш, само защото си видял някакви хартийки из къщата?
Арчър прибра ръце в джобовете си.
- Една нощ преди два месеца бях тук, когато трима от приятелите му дойдоха. Всички те са ми клиенти. Казаха, че имало нещо спешно и когато Дейвис се измъкна от стаята...
- Ти случайно си чул всичко? - усмихна се коварно тя.
Арчър също се усмихна, но после отново стана сериозен и погледна към Дейвис, който наливаше вино на гостите около себе си. Включително на две момичета, които изглеждаха на не повече от шестнайсет. Усмивката на Селена също угасна. Ето това бе част от живота в Рифтхолд, която не u бе липсвала.
- Прекараха по-голямата част от времето да джафкат срещу краля, вместо да правят планове. И независимо от твърденията им, не мисля, че наистина ги интересува съдбата на Елин Галантиус. Мисля, че искат владетел, който да служи на техните интереси. Вероятно искат война само заради печалбите, които биха имали от нея. Ако дадат припаси на Галантиус...