Тя кимна, кротка, покорна и благодарна както винаги.
- Благодаря ви, Ваше Величество.
- Когато приключиш с Арчър, ще ти дам следващия в списъка.
Тя бе избягвала политиката в кралствата - особено бунтовете - години наред, а сега се озоваваше в центъра им.
Просто чудесно.
- Действай бързо и внимателно - предупреди я кралят. - Заплащането ти за Нирал вече е в покоите ти.
Селена отново кимна и прибра бележката в джоба си.
Кралят се взираше в нея. Селена погледна настрани, но се принуди да се усмихне леко, да накара очите си да заблестят от нетърпение за убийството.
Най-после кралят погледна към тавана.
- Вземай главата и се махай.
Той прибра пръстена на Нирал, а Селена преглътна отвращението си. Трофей.
Тя хвана главата за тъмната коса и я прибра в торбата. Погледна към Дориан, чието лице бе пребледняло, завъртя се на пети и излезе.
Дориан Хавилиард стоеше смълчан, докато слугите пренареждаха залата и поставяха огромната дъбова маса и богато украсените столове в центъра и. Съветът започваше след три минути. Почти не чу как Каол излиза, за да разпита Селена допълнително. Баща му изсумтя нещо одобрително.
Селена бе убила човек и жена му. А баща му бе издал заповедта. Дориан не можеше да ги гледа и двамата. Бе мислел, че е успял да убеди баща си да не продължава с бруталната си политика след клането над ейлвийските бунтовници преди Юледа, но явно не бе така. А Селена...
Веднага след като слугите приключиха с масата, Дориан седна на обичайното си място отдясно на баща си. Съветниците започнаха да пристигат начело с херцог Перингтън, който веднага отиде при краля и започна да му шепти нещо - прекалено тихо, че Дориан да може да ги чуе.
Принцът не си направи труда да заговори когото и да е, а само се загледа в
стъклената кана с вода на масата. Селена изобщо не приличаше на себе си.
Всъщност се държеше така вече втори месец - откакто стана кралски шампион. Красивите u скъпи рокли си отидоха, заменени от черни туники и панталони, а косата u бе вързана на плитка, която потъваше в неизменното u тъмно наметало. Приличаше на красив призрак, а когато го погледнеше, се държеше, все едно не го познава.
Щом можеше да убива хора, без да u мигне окото, да го манипулира сигурно u беше още по-лесно. Дали не го бе накарала да се сприятели... не, да се влюби в нея, за да я защитава пред баща си и тя да е сигурна, че ще стане шампион...
Дориан не искаше дори да си го помисля. Щеше да я навести скоро - може би още утре. Да види има ли шанс да бърка.
Не можеше да спре да се пита дали обаче изобщо означава нещо за Селена.
Селена вървеше тихо и бързо по коридорите и стълбите, по познатия път към кралските канали. Това беше същият проход, към който водеше и тайният тунел зад гоблена в стаята u, но оттук миришеше по-лошо заради слугите, които изхвърляха отпадъци на всеки час.
Скоро втори чифт стъпки отекна в подземието. Каол. Тя не каза нищо, докато не стигна края на канала, загледана в отделните арки от двете страни на реката. Наоколо нямаше никого.
- Е - каза тя без да поглежда зад гърба си, - ще ме поздравиш ли, или просто са те изпратили да ме следиш?
Тя се обърна към него. Торбата все още се поклащаше в ръката u.
- А ти Селена ли си в момента, или кралският шампион? - Бронзовите му очи заблестяха на светлината на факлата.
Каол, разбира се, правеше разликата. Той не пропускаше нищо. Селена не можеше да прецени дали това я радва, или не. Особено предвид леко хапливия му тон.
Когато не му отговори, той я попита:
- Как мина в Белхейвън?
- Както винаги. - Тя знаеше какво има предвид. Интересуваше се дали мисията u е минала успешно.
- Каза, че се е съпротивлявал - посочи с брадичка той към торбата.
Тя сви рамене и се обърна към черната река.
- Не беше проблем.
С тези думи хвърли торбата в канала. Не продумаха, когато тя избълбука, а после потъна.
Каол се прокашля. Селена знаеше, че той мрази тези разпити. Преди първата u мисия се бе суетил толкова, че тя се бе запитала дали в крайна сметка няма да u забрани да тръгне. Когато се върна с отрязана глава в торбата и злокобна вест за смъртта на сър Карлин, му бе отнело цяла седмица, докато я погледне в очите.
Какво друго обаче бе очаквал?
- Кога започваш следващата си мисия? - попита той.
- Утре или вдругиден. Имам нужда от малко почивка - добави тя, когато той се намръщи. - Освен това ще ми отнеме само два дни, за да разбера каква е охраната на Арчър и как трябва да го нападна. Надявам се да не опра до месеца, който кралят ми даде.