- Тя ще им е длъжница. Не искат кралица, а марионетка. - Разбира се. Разбира се, че ще се стремят към нещо такова. - Тези хора от Терасен ли са изобщо?
- Не. Семейството на Дейвис е оттам, но той е прекарал целия си живот в Рифтхолд. Ако твърди, че е верен на Терасен, това не е истина.
- Подло копеле - озъби се тя.
- Сигурно - сви рамене Арчър, - но са отървали доста хора от кралските екзекутори. Нощта, в която приятелите му нахлуха в къщата, бе защото бяха измъкнали един от своите, преди да бъде разпитан. Отвели го от Рифтхолд рано сутринта на следващия ден.
Каол знаеше ли за това? Предвид начина, по който бе реагирал на убийството на Каин, тя не мислеше, че изтезанията и обесванията са част от работата му. Вероятно дори не му ги споменаваха. Нито на него, нито на Дориан.
Ако Каол обаче не отговаряше за разпитите, кой тогава се занимаваше с това? Този ли човек бе предоставил списъка предатели на краля?
Имаше да обмисли много неща. Всичко бе оплетено в паяжина от тайни.
- Можеш ли да ме вкараш в кабинета на Дейвис? Трябва да го огледам - попита Селена.
- Мила моя, защо, мислиш, те доведох тук? - ухили се Арчър и я поведе към близката врата. Слугинският вход. Никой не забеляза как се промъкват вътре, а и да бяха видели, щяха да предположат друго, предвид начина, по който ръцете на Арчър галеха раменете, ръцете и врата u.
Усмихнат изкусително, Арчър я вкара в малкия коридор, а после я поведе нагоре по стълбите, като внимаваше да я милва, в случай, че някой ги погледне. Слугите обаче бяха затрупани с работа, а горният етаж бе тих и празен. Дървените стени и червеният килим бяха безупречни. Картините струваха цяло състояние и дори тя разпозна някои от художниците. Арчър се движеше с ловкост, вероятно придобита през годините, в които се бе измъквал от чужди спални. Стигнаха до заключена двойна врата
Преди Селена да успее да извади една от иглите на Филипа, за да отвори ключалката, в ръката на Арчър се появи шперц. Той u се усмихна съучастнически и миг по-късно вратата се отвори, за да разкрие стая, цялата в с рафтове книги, саксии цветя и застлана с изкусно изплетен син килим. В центъра имаше огромно бюро с две кресла пред него и стол до камината. Селена се спря на прага и провери тънкия кинжал в корсажа си. След това събра краката си, за да провери ножовете на бедрата си.
- Аз ще слизам - каза Арчър, като погледна към коридора зад тях. Шумът от забавата в балната зала се чуваше и тук. - Моля те, побързай.
Тя повдигна вежда, макар това да остана скрито от маската.
- Да не ми казваш как да си върша работата?
Той се приведе напред и докосна с устни врата u.
- Не бих си позволил - прошепна в кожата u. След това се завъртя на пети и се отдалечи.
Селена бързо затвори вратата, след което отиде до прозореца в другия край на стаята и спусна завесите. Слабата светлина, процеждаща се изпод вратата, u бе достатъчна, за да стигне до дървеното бюро и да запали едва свещ. Видя книжа, покани за днешния бал, счетоводна книга...
Всичко бе нормално. Напълно нормално. Тя претърси остатъка от бюрото, като отваряше чекмеджетата и потропваше по всяка повърхност, за да види дали няма нещо скрито. Когато не намери нищо, отиде до един от рафтовете и почука по книгите, за да провери дали част от тях не са кухи.
Канеше се да се откаже, когато едно заглавие привлече вниманието u. Книга с един-единствен Знак на Уирда, изписан на гръбчето u с кървавочервено мастило.
Издърпа я, изтича до бюрото, остави свещта и разтвори книгата.
Бе пълна със Знаци на Уирда. Имаше ги на всяка страница, заедно с думи от език, който не разбираше. Нехемия бе казала, че това е тайно познание, че Знаците са древни и забравени от векове. Заглавия като това се изгаряха с останалите магически книги. Тя бе намерила една в дворцовата библиотека - „Ходещите мъртъвци“, - но бе попаднала на нея напълно случайно. Знанието за употребата на Знаците бе изгубено, само семейството на Нехемия помнеше как се употребяват. Но тук, в ръцете u... Тя започна да прелиства книгата.
Някой бе написал изречение от вътрешната страна на задната корица. Селена приближи свещта, за да го прочете.
Бе гатанка - или някаква странно завъртяна фраза.
Можеш да видиш истината само през окото.
Какво ли означаваше това? И какво правеше корумпираният търговец Дейвис с книга, изписана със Знаците? Ако се опитваше да се бърка в плановете на краля...