Тя самата не бе знаела къде отива, докато глориелата разкъсваше тялото и. Бе знаела само, че трябва да намери сигурно място.
И подсъзнателно бе разбрала при кого ще и е най-сигурно.
14
Селена се мразеше за това, че u трябваше толкова време да събере кураж да посети библиотеката след срещата с онова... нещо преди няколко нощи. И още -мразеше, че въпросната среща е превърнала любимото u в целия замък място в непозната и може би смъртоносна територия.
Почувства се леко глупаво, когато отвори високите дъбови врати на библиотеката, въоръжена до зъби - макар повечето от оръжията u да бяха скрити. Не u трябваше някой да попита защо кралският шампион влиза сред книгите като на бойно поле.
Нямаше обаче никакво желание отново да ходи в Рифтхолд. Предпочете да осмисли информацията, която бе научила в кабинета на Дейвис, и да потърси връзка между онази книга със Знаци на Уирда и плановете на краля. И понеже бе видяла нещо странно да се случва само на едно място в замъка... Е, събра сили да провери какво е търсило онова нещо в библиотеката. И дали има някаква следа къде е отишло след това.
Библиотеката изглеждаше както винаги - мрачна като пещера и невероятно красива с древната си каменна архитектура и безкрайните коридори, опасани с книги. И напълно тиха.
Знаеше, че в замъка има малко книжовници и библиотекари и че те до голяма степен се придържат предимно към своите собствени проучвания. Мястото бе огромно - като замък в замъка.
Какво бе търсило онова нещо тук?
Вдигна глава към горните две нива, които бяха оградени с богато украсени перила. Железни полилеи образуваха фигури от светлини и сенки в главната зала, където се намираше тя. Обожаваше това помещение - разпръснатите наоколо тежки маси и удобни кадифени кресла, а също и износените дивани, поставени пред камините.
Селена застана зад масата, на която винаги седеше, докато изучаваше Знаците -маса, на която бе прекарала часове наред с Каол.
Виждаше три нива. Имаше много места, удобни за скривалища - стаи, ниши и полусрутени стълбища.
Какво ли обаче имаше под това ниво? Библиотеката вероятно бе твърде далеч от тунелите, излизащи от покоите на Селена, за да е свързана с тях, но в замъка можеше да има и други забравени катакомби. Полираният мраморен под блестеше под краката u.
Каол някога u бе разказал, че в подземието има втора библиотека. Ако правеше нещо, което не иска другите да виждат, или ако бе някакво отвратително същество, което трябва да се крие...
Може би да го търси бе глупава постъпка, но трябваше да разбере. Може би това щеше да u подскаже какво се случва в замъка.
Запъти се към най-близката стена и скоро бе погълната от сенките, хвърляни от лавиците на библиотеката. Отне u няколко минути да стигне до крайната стена, която бе изпълнена с книжни рафтове и захабени бюра пред тях. Селена извади парче въглен от джоба си и нарисува знака Х на едно от бюрата. По-голямата част от библиотеката вероятно изглеждаше по подобен начин. Щеше да е добре да знае кога я е обиколила цялата, макар да подозираше, че това ще u отнеме часове.
Мина покрай купчини с книги, някои обикновени, други богато илюстрирани. Факлите бяха малко и нарядко и затова на няколко пъти се наложи да върви в пълен мрак. Подът бе преминал от блестящ мрамор в син камък, а стърженето на ботушите u по него бе единственият шум, нарушаващ абсолютната тишина. Чувстваше се все едно е първата, която стъпва тук от хиляда години.
Някой обаче трябваше да бе минал оттук, за да запали факлите. Ако се загубеше, едва ли щеше да остане сама завинаги. Не че щеше да се загуби, опита се да се увери тя, докато тишината на библиотеката надвисваше над нея като живо същество. Бе обучена да запомня коридори и завои. Щеше да се справи и сега.
Вероятно щеше да достигне места в библиотеката, в които дори книжовниците не си правеха труда да ходят. Веднъж, когато бе разглеждала „Ходещите мъртъвци“, бе усетила нещо. По-късно Каол u бе показал как нарочно стърже с кинжал по пода, но първоначалното чувство бе за нещо друго.
„Спри - скара се тя на себе си. - Спри веднага. Въображението ти е нелепо. Каол просто те дразнеше.“
Не знаеше колко е вървяла, когато най-сетне стигна до още една стена - ъгъл. Рафтовете бяха направени от старо дърво, а краищата им бяха оформени като стражи - навеки пазещи книгите между тях. Тук факлите привършваха. Когато погледна към задната стена на библиотеката, Селена видя само пълен мрак.