Тя въздъхна и се отпусна.
На животно. Плъх, мишка или някаква дива котка.
Въпреки това отново се наведе напред и задържа дъха си, след което пак мушна острието под вратата, за да огледа мрака.
Нищо.
Абсолютно нищо.
Огледа острието на кинжала за цяла минута в очакване очите да се появят отново.
Но чиито и да бяха, създанието беше изчезнало.
Плъх. Най-вероятно плъх.
Въпреки това Селена не можеше да се отърси от студа, който сякаш се обви около нея, нито да пренебрегне топлината на амулета на врата си. Дори зад вратата да нямаше никакво създание, тя криеше отговори на въпросите и. И тя щеше да
разкрие - но не и днес. Не и докато не бе готова.
Трябваше да има начин да мине през вратата. И предвид колко старо бе това място, имаше чувството, че силата му е свързана с тази на Знаците.
Но ако зад вратата наистина имаше нещо... Докато вдигаше факлата, тя огледа ръката си и белезите, останали u от ухапването на ридерака.
Това бе просто плъх. Надяваше се поне този път да е права.
15
Голямата зала бе претъпкана за вечеря. Селена обикновено предпочиташе да се храни в покоите си, но когато чу, че Рена Голдсмит ще изпълнява песен по случай завръщането на принц Холин, се настани на една от дългите маси в края. Това бе единственото място, на което дребните аристократи, някои от по-висшестоящите стражи на Каол и останалите, дръзнали да посетят змийското гнездо на кралския двор, имаха право да седят.
Кралското семейство вечеряше на маса върху подиум заедно с херцог Перингтън, Роланд и една жена, която изглеждаше като майка на Роланд. От далечния край на залата Селена почти не можеше да види принц Холин, но доколкото успя, той u се стори блед, пълничък и къдрав. Бе нечестно да поставят Холин до Дориан, та разликата между двамата принцове да стане още по-очебийна. Макар да бе чувала ужасните слухове за Холин, не можа да не изпита известно съчувствие към момчето.
За нейна изненада Каол реши да вечеря до нея. Макар в залата да имаше стражи на пост, тя не се съмняваше, че тези на масата бяха също толкова внимателни, колкото и онези, разположени до портите и подиума. Съседите u на масата бяха любезни към нея - предпазливи, но любезни. Не споменаха нищо за вчерашната случка, но я попитаха как се чувства. Рес, който я бе охранявал по време на съревнованието, изглеждаше облекчен от това, че тя е по-добре, и бе най-бъбрив от всички, клюкарствайки като истински придворен.
- И тогава - разказваше Рес, а хлапашката му физиономия бе светнала, - точно когато се намърдал в леглото u, гол както майка го е родила, баща u влязъл!
Останалите стражи, включително и Каол, заохкаха.
- Хванал го за краката и го хвърлил надолу по стълбите. А той през цялото време викал като прасе!
Каол се облегна на мястото си и скръсти ръце.
- И ти ще се развикаш, ако някой те хвърли гол на студения под.
И се ухили, докато Рес се мъчеше да отрече. Каол изглеждаше спокоен сред хората си, отпуснат и със светнали очи. А те също го уважаваха и често търсеха одобрението и подкрепата му.
Когато Селена спря да се смее, Каол се обърна към нея:
- А ти на какво се смееш? Не познавам някой, който да се оплаква от студения под повече от теб.
Тя изправи рамене, а стражите се усмихнаха колебливо.
- Ако си спомням правилно, всъщност ти се вайкаш за това всеки път, когато забърша пода с теб на тренировка.
- Охо! - извика Рес и Каол повдигна веждите си още по-високо.
- Опасни думи - отвърна капитанът. - Да идем ли до тренировъчната зала да проверим дали можеш да ги потвърдиш?
- Ами ако хората ти не възразяват да те видят разнищен...
- Никак даже - намеси се Рес. Каол го стрелна с поглед, повече развеселен, отколкото подразнен, и Рес бързо добави: - Капитане!
Каол отвори уста да отговори, но тогава на специалната сцена, издигната в единия край на залата, се появи висока и стройна жена.
Селена изви шия, когато Рена Голдсмит стъпи на дървената платформа. Там я очакваха огромна арфа и цигулар. Тя бе виждала Рена на представление само веднъж преди години в кралския театър, в студена зимна нощ като тази. За два часа театърът бе притихнал така, сякаш всички бяха спрели да дишат. После гласът на Рена бе отеквал в главата u дни наред.
От мястото си Селена едва я виждаше. Можеше да различи само, че носи дълга зелена рокля без фуста, корсет или украса, като изключим кожения колан, увиснал около бедрата u. Дългата u златисточервена коса бе разпусната. В залата настъпи тишина и Рена направи реверанс към кралския подиум. Когато зае мястото си пред арфата в зелено и златно, зрителите затаиха дъх в очакване. Колко ли дълго обаче щеше да се задържи интересът на придворните?