- Нямаш ли последни думи?
На лицето u се изписа странна ярост. Тя вдигна брадичка.
- Работих десет години, за да стана достатъчно известна и да получа покана в този замък. Десет години, за да дойда тук и да изпея песен за магията, която ти се опитваш да заличиш. Да изпея тези песни и ти да разбереш, че сме още тук. Че може да забраняваш каквото си искаш и да избиеш хиляди, но ние ще продължим да помним старите пътища!
Роланд изсумтя зад него.
- Достатъчно - щракна с пръсти кралят.
Стражите притиснаха главата u към камъка.
- Дъщеря ми бе на шестнайсет - продължи тя. Сълзи потекоха от очите и закапаха по камъка, но гласът u остана твърд и висок. - На шестнайсет, когато я изгорихте жива. Казваше се Калийн и имаше очи като буреносни облаци. Все още чувам гласа u в съня си.
Кралят кимна към екзекутора, който пристъпи напред.
- Сестра ми бе на трийсет и шест. Казваше се Лиеса и имаше двама сина. Радостта на живота u.
Екзекуторът вдигна брадвата.
- Съседът и жена му бяха на седемдесет. Казваха се Джон и Естрел. Убиха ги, само защото се опитаха да защитят дъщеря ми от хората ти.
Рена Голдсмит продължаваше да изброява умрелите, докато брадвата най-после не я накара да замлъкне завинаги.
16
Селена опита кашата си, след което загреба планина от захар.
- По-добре да закусваме заедно, отколкото да се разхождаме в тоя студ. - Лапичка, която бе поставила глава в скута на Селена, изсумтя. - Мисля, че и тя смята така -добави момичето с усмивка.
Нехемия се разсмя тихо, преди да отхапе от хляба си.
- Изглежда, че двете с теб може да се виждаме само по това време - каза тя на ейлвийски.
- Напоследък съм много заета.
- Заета да убиваш съзаклятниците срещу краля? - Тя я погледна остро и отново отхапа от хляба си.
- Какво искаш да отговоря... - Селена забърка захарта в кашата, като реши да се съсредоточи върху нея, а не върху изражението на приятелката си.
- Искам да ме погледнеш в очите и да ми кажеш, че свободата ти си струва тази цена.
- Затова ли си толкова нервна напоследък?
Нехемия преглътна.
- Какво да кажа на родителите си? Какви извинения да измисля за това, че съм приятелка с кралския шампион! - Тя изплю думите на общия език като отрова. - Как да ги убедя, че това е достойно? Как да им кажа, че душата ти не е изгнила?
- Не знаех, че още търсиш одобрението на родителите си.
- Ти имаш власт и позиция, но единственото, което правиш, е да се подчиняваш безпрекословно в името на своята свобода.
Селена поклати глава и погледна настрани.
- Не ме гледаш, защото знаеш, че съм права!
- И кое му е лошото на това, че искам да съм свободна? Малко ли съм преживяла? И какво, ако средствата по пътя към целта са неприятни?
- Не отричам, че си страдала, Елентия, но има още хиляди, които са страдали и продължават да страдат. Те не се продават на краля. С всяка следваща твоя жертва си намирам все по-малко извинения да остана твоя приятелка.
Селена хвърли лъжицата си на масата и отиде до камината. Искаше да разкъса гоблена и да натроши смешните малки джунджурии, които беше накупила, за да украси стаята. Най-вече искаше да накара Нехемия да спре да я гледа така, все едно е същата като чудовището, което управляваше от стъкления трон. Пое си дълбоко въздух, след това още веднъж, като се заслуша за знаци, за да се увери, че в покоите и няма никой.
А след това се обърна към принцесата.
- Не съм убила никого - прошепна тя.
- Какво? - замръзна Нехемия.
- Не съм убила никого. - Тя остана на място. Имаше нужда от разстояние, за да каже истината. - Инсценирах смъртта им и им помогнах да избягат.
Нехемия прокара ръце през лицето си и размаза златистата пудра, с която бе намазала клепачите си. След миг свали ръце. Прекрасните u тъмни очи я гледаха ококорени.
- Не си убила никой от тези, които кралят ти поръча?
- Нито един.
- Ами Арчър Флин?
- Предложих му сделка. Дадох му време до края на месеца да уреди делата си, преди да инсценира смъртта си и да избяга, а в замяна той ще ми разкрие истинските врагове на краля.
Можеше да разкаже останалото на Нехемия по-късно - за плановете на краля, за катакомбите под библиотеката - но да спомене тези неща сега само би предизвикало твърде много въпроси.
Нехемия отпи от чашата си. Чаят вътре се разлюля, когато ръцете u потрепериха.
- Ако разбере, ще те убие.