Селена погледна към балкона. По широкия свят започваше поредния красив ден.
- Зная.
- А какво ще правиш с информацията, която Арчър ти дава? Каква е тя?
Селена обясни накратко за хората, които се мъчат да издигнат изгубения престолонаследник на Терасен и дори u описа случилото се с Дейвис. Лицето на Нехемия пребледня. Когато Селена завърши разказа си, принцесата отново отпи трепереща от чая си.
- Имаш ли доверие на Арчър?
- Мисля, че той цени живота си повече от всичко друго.
- Той е жиголо. Как можеш да му вярваш?
Селена се отпусна на стола си, а Лапичка се сви в краката u.
- Ти вярваш на мен, а аз съм асасин.
- Не е същото.
Селена погледна към гоблена на стената вляво и към шкафа пред него.
- Като съм почнала да ти казвам всички неща, за които могат да ме екзекутират, трябва да ти споделя и още нещо.
Нехемия последва погледа u към гоблена и след миг ахна.
- Това... това на гоблена е Елена, нали?
Селена се усмихна лукаво и скръсти ръце.
- Това е най-малкото...
Докато вървяха надолу към гробницата, Селена разказа на Нехемия всичко, което се бе случило между нея и Елена от Самхейн досега - а също и приключенията, които я бяха сполетели. Показа u стаята, в която Каин бе призовал ридерака, а когато приближиха гробницата, направи гримаса, защото си спомни новия досаден детайл.
- Довела си приятелка?
Нехемия извика. Селена поздрави бронзовия череп на вратата.
- Здрасти, Морт.
Нехемия се втренчи в черепа.
- Как... - Тя погледна иззад рамото на Селена. - Как е възможно това?
- С някоя стара и безполезна магия - отвърна Селена, за да прекъсне историята на Морт как крал Бранън лично го е създал. - Някой е направил магия със Знаците.
- Някой! - възмути се Морт. - Този някой е...
- Млъкни - прекъсна го Селена и отвори вратата, за да пусне Нехемия вътре. -Разкажи го на някой, на когото му пука.
Морт изсумтя нещо, което подозрително напомняше на псувня, но очите на Нехемия вече блестяха при вида на залата.
- Това е невероятно - прошепна принцесата, докато гледаше осеяните със Знаци на Уирда стени.
- Какво пише?
- Смърт, Вечност, Властелини - изрецитира Нехемия. - Стандартното за такива гробници.
Продължи да обикаля залата. В това време Селена се облегна на стената и седна на земята. Въздъхна и потърка една от звездите на пода, като изучаваше кривата, която те изписват в стаята.
„Дали образуват съзвездие?“
Селена се изправи и погледна надолу. Девет от звездите образуваха познатото съзвездие Водно конче. Вдигна вежди. Не го бе забелязала досега. На няколко крачки имаше още едно - съзвездието Уивърн. То бе до главата на саркофага на Гавин.
Символът на Дома Адарлан и второто съзвездие в небето.
Селена последва линията, която сенките в гробницата образуваха. Нощното небе мина под краката u и тя щеше да се блъсне в Нехемия, ако принцесата не я бе хванала за ръката.
- Какво има?
Селена гледаше към последното съзвездие - то бе Еленът, Господар на Севера. Символът на Терасен, родината на Елена. Съзвездието бе обърнато към стената, а главата му бе насочена напред, все едно гледа към нещо...
Селена проследи погледа на елена през десетките Знаци на Уирда, докато...
- В името на Уирда! Виж! - посочи тя.
Око, не по-голямо от дланта й, бе изгравирано на стената. В центъра му имаше дупка, перфектно замаскирана от окото. Самият Знак образуваше лице и макар другото око да бе покрито и гладко, това беше с куха зеница.
Можеш да видиш истината само през окото.
Бе извадила късмет... или ставаше дума за съвпадение? Тя се опита се да успокои и се повдигна на пръсти, за да погледне през окото.
Как не бе забелязала това и преди? Направи крачка назад и Знакът избледня от стената. Когато отново стъпи в съзвездието, се появи отново.
- Виждаш лицето, само когато си върху Елена, Господаря на Севера - отгатна Нехемия шепнешком.
Селена прокара пръсти по лицето в търсене на цепнатини или полъх, които да подскажат, че това е врата към друга стая. Но не намери нищо. Пое си дълбоко въздух, изправи се на пръсти и извади кинжала си в случай, че нещо скочи към нея. Нехемия се изсмя тихо. Селена също се усмихна, приближи окото си до камъка и надникна в тъмнината.
Не видя нищо. Само далечна стена, слабо осветена от лунната светлина.
- Виждам само една гола стена. В това няма никакъв смисъл...
Бързаше да си извади заключения и да намери взаимовръзки там, където нямаше такава. Селена отстъпи назад, така че Нехемия да може да види сама.