Останалата част от света потъна в нищото. В този момент, докато гледаше Каол, след десет дълги години Селена осъзна, че е у дома.
Дориан Хавилиард стоеше до един прозорец на балната зала и наблюдаваше как Селена и Каол танцуват в градината. Тъмните плащове се люлееха около телата им, като им придаваха призрачен вид. След няколко часа танци принцът най-после бе успял да се освободи от дамите, които търсеха вниманието му, и бе отишъл до прозореца за глътка свеж въздух.
Искаше да излезе навън, но после ги видя. Това бе достатъчно, за да го спре на място, но не и за да го накара да си тръгне. А знаеше, че трябва. Трябваше да се отдалечи и да се направи, че не ги е видял, защото макар да бе само един танц...
Някой пристъпи зад него. Той погледна през рамо и видя Нехемия да спира до прозореца. След месеците, в които почти не се бе появявала сред придворните заради клането в Ейлве, бе изникнала тази вечер. Изглеждаше невероятно в бляскавата си синя рокля със златисти нишки. Косата u бе сплетена на корона, а елегантните u златни обеци блестяха на светлината на полилея и привличаха погледа му към изящния u врат. Нехемия бе безспорно най-красивата жена в балната зала и той не бе пропуснал как много мъже - и жени - я гледат през цялата нощ.
- Не им пречи - каза тя тихо с тежкия си акцент, който все пак се бе подобрил доста след пристигането u в Рифтхолд. Дориан вдигна вежда, а Нехемия изписа невидим знак на стъкления прозорец. - Ти и аз... сме различни. Винаги ще имаме... -Тя потърси думата. - Отговорности. Тегоби, които никой друг не може да разбере. Които те... - кимна към Каол и Селена - не могат да разберат. А ако можеха, нямаше да ги поискат.
„Иска да каже, че няма да поискат нас.“
Каол завъртя Селена, която сякаш профуча през въздуха, преди да се върне в ръцете му.
- Вече реших да продължа напред - отвърна също тъй тихо Дориан. Това бе истината. Бе се събудил тази сутрин със сърце, по-леко, отколкото през последните няколко седмици.
Нехемия кимна, а златните бижута в косата u издрънчаха.
- Благодаря ти. - След това изписа нов символ на прозореца. - Братовчед ти Роланд ми каза, че баща ти е одобрил плана на съветник Мълисън да разшири трудовия лагер в Калакула за повече... хора.
Той запази изражението на лицето си неутрално. Прекалено много хора ги гледаха.
- Роланд ти е казал това?
Нехемия свали ръка от прозореца.
- Поиска да съобщя на баща си, че подкрепям този план и че трябва да направим разширяването колкото се може по-бързо. Отказах. Той рече, че утре има среща на Съвета и ще гласуват плана на Мълисън. Не ми е позволено да присъствам.
- Роланд няма право на това - отвърна Дориан, като се мъчеше да запази дишането си спокойно. - Никакво.
- Ще го спреш ли тогава? - Тъмните u очи се съсредоточиха върху лицето му. -Говори с баща си на срещата на Съвета. Убеди останалите да отхвърлят искането.
Никой освен Селена не бе дръзвал да му говори така. Това обаче нямаше нищо общо с отказа му.
- Не мога - отвърна той.
Изчерви се, докато го изричаше, но бе вярно. Не можеше да се бори за Калакула, без да създаде проблеми на себе си и Нехемия. Едвам бе убедил баща си да остави принцесата на мира. Да поиска да затворят Калакула бе да вземе страна и така да унищожи всичко, което бе постигнал.
- Не можеш или не искаш? - Дориан въздъхна, но тя го прекъсна. - Ако отведат Селена в Калакула, ще я освободиш ли? Ще затвориш ли лагера? Когато я изведе от Ендовиер, помисли ли поне веднъж за хилядите, които оставаш зад гърба си?
Беше... но не толкова, колкото трябваше.
- Невинни измират в трудовите лагери, принце. Хиляди. Защо не попиташ Селена за гробовете, които изкопават там? Защо не погледнеш белезите на гърба u и не осъзнаеш, че това, през което е преминала, е щастие в сравнение със съдбата на останалите?
Сигурно просто бе свикнал с акцента u, но можеше да се закълне, че тя говори по-правилно.
- Ако я върнат там, ще я освободиш ли?
- Разбира се - отвърна внимателно той, - но е сложно.
- Нищо сложно няма. Това е разликата между доброто и злото. Робите в онези лагери също имат близки, които ги обичат така, както ти обичаш приятелката ми!
Той се огледа наоколо. Придворните дами наблюдаваха внимателно разговора иззад ветрилата си и дори майка му бе забелязала, че са се заговорили за по-дълго. Навън Селена отново бе застанала на пост. А в другия край на залата Каол се промъкна през един от входовете и зае с безизразно лице мястото си в ниша, все едно танцът не се бе случил.