- Не му е тук мястото за този разговор.
Нехемия го изгледа продължително, а после кимна.
- В теб има сила, принце. Повече, отколкото осъзнаваш.
Тя докосна гърдите му и описа символ върху тях, а някои от придворните ахнаха.
Нехемия обаче не откъсна очи от неговите.
- Тя спи - прошепна и потупа сърцето му - тук. Когато моментът настъпи и се събуди, не се плаши. - Свали ръка от него и се усмихна тъжно. - Когато моментът настъпи, ще бъда до теб и ще ти помогна.
С тези думи Нехемия се отдалечи. Придворните отстъпиха от пътя u, а после наново изпълниха пространството. Той се загледа подире u, озадачен от последните u думи. Какво ли бе искала да каже?
И защо, докато го изричаше, той почувства как нещо древно и дълбоко заспало отваря очи в него.
18
Селена бе седнала в приемната на имението на Арчър и се мръщеше към камината. Не бе докоснала чая, който икономът u бе донесъл на ниската мраморна маса, макар да си бе хапнала два еклера и една шоколадова пастичка, докато чакаше Арчър да се върне. Тя можеше да дойде и по-късно, но навън бе студено, а и още бе уморена от стоенето на пост през миналата нощ. Освен това u трябваше нещо, което да я разсее от танца с Каол.
След края на валса, той просто u бе казал, че ако отново избяга от пост, ще пробие дупка в леда, покрил езерото в градината, и ще я хвърли вътре. А след това, все едно не бе танцувал с нея така, че коленете u да се разтреперят, я бе оставил вън на студа. Може би си бе въобразила всичко това. А може би студът я бе накарал да оглупее.
По време на първия си урок по Знаци на Уирда бе толкова разсеяна, че Нехемия сериозно u се бе скарала. Селена обвиняваше сложния и нелеп език. Преди бе научила няколко чужди езика, които да u помагат на влиза на места, където адарланският няма да е достатъчен - но езикът на Уирда нямаше нищо общо с тях. Да се опитва да го усвои, докато си блъска главата над лабиринта на име Каол Уестфол, бе невъзможно.
Селена чу как вратата се отваря, после - приглушени думи и забързани стъпки. После изникна красивото лице на Арчър.
- Дай ми само момент да се освежа.
- Няма нужда - изправи се тя. - Няма да отнеме много време.
Зелените очи на Арчър блеснаха, но той влезе в салона и затвори махагоновата врата зад гърба си.
- Седни - каза му тя, без да я е грижа, че това е неговият дом.
Арчър се подчини и седна на креслото до дивана. Лицето му бе зачервено от студа, а това правеше зелените му очи да изглеждат още по-красиви.
Тя кръстоса крака.
- Ако икономът ти не спре да подслушва през ключалката, ще му отрежа ушите и ще ги натикам в гърлото му.
Чу се приглушено прокашляне, последвано от отдалечаващи се стъпки. След като бе сигурна, че вече никой не ги шпионира, тя се облегна обратно на дивана.
- Трябва ми нещо повече от списък с имена. Искам да знам какво правят, какво мислят и какво знаят за краля.
- Ще ми трябва повече време, Селена - пребледня лицето на Арчър.
- Имаш повече от три седмици.
- Но ще ми трябват пет.
- Кралят ми даде месец да те убия. Вече ми е трудно да убеждавам останалите, че си трудна мишена. Не мога да ти отпусна повече време.
- Но аз трябва да уредя нещата си в Рифтхолд и да ти събера информация. След смъртта на Дейвис всички са особено внимателни и не смеят да продумат нищо.
- Знаят ли, че смъртта на Дейвис стана по погрешка?
- В Рифтхолд ставаш много грешки, така че всички подозираме, че повечето не са такива. - Той прокара ръце през косата си. - Дай ми малко повече време.
- Нямам такова, че да ти го дам. Имената не ми стигат, Арчър.
- Ами престолонаследникът, капитанът на стражата? Те нямат ли нужната ти информация? Доколкото знам, си близка с тях...
- Какво знаеш за тях? - озъби се тя.
Арчър я погледна хитро.
- Нима смяташ, че не познах капитана на стражата в деня, в който уж случайно попадна на мен пред „Уилоус“? - Вниманието му се насочи към ръката и, която държеше кинжала. - Да не си му казала за плана да ме опазиш жив?
- Не - отвърна тя и ръката и отпусна хватката около оръжието. - Не съм. Не желая да ги замесвам.
- Или просто им нямаш доверие?
Селена отново стана на крака.
- Правиш твърде много предположения, Арчър. - Тя отиде до вратата и я отвори. Иконома го нямаше. Тя погледна през рамо към Арчър, който я следеше с ококорени очи. - Имаш време до края на седмицата, което са шест дни, за да ми намериш повече информация. Ако не успееш, следващата ми визита далеч няма да е толкова приятна.
Тя не му даде време да отговори, а напусна приемната, взе наметалото си от най-близкия гардероб и излезе обратно на мразовитите улици.