Селена въздъхна и стана от дивана, като внимателно премести краката на Каол, така че да не го събуди. Обърна се назад - само веднъж, за да погали късата му коса, а после и бузата му. След това тихо излезе от стаята.
Без обаче да забравя остатъка от кекса.
Тъкмо се чудеше дали няма да u стане лошо, ако изяде целия кекс, когато зави по
коридора и видя Дориан да седи на пода пред покоите и. Когато я видя, той вдигна очи и забеляза кекса. Селена се изчерви и вирна брадичка. Не бяха говорили след последния си спор за Роланд. Може би беше дошъл да се извини.
Редно беше.
Когато обаче приближи и Дориан стана на крака, тя видя по погледа в сапфирените му очи, че не е дошъл да се извинява.
- Малко е късно за посещения - каза вместо поздрав тя.
Дориан прибра ръце в джобовете си и се облегна на стената. Лицето му бе пребледняло, а очите му блуждаеха. Въпреки това успя да се усмихне.
- И за кекс е късно. Кухните ли опустоши?
Тя остана пред покоите си и го погледна. Изглеждаше добре - не беше ранен или насинен. Нещо обаче не беше както трябва.
- Какво търсиш тук?
Той избегна погледа и.
- Търсех Нехемия, но слугите и ми казаха, че е излязла. Мислех, че е дошла тук, че двете сте излезли на разходка.
- Не съм я виждала от сутринта. За какво ти е?
Дориан си пое дълбоко въздух и Селена внезапно осъзна колко студено е в коридора. Колко дълго бе стоял на мразовития под?
- Не... - отвърна той и поклати глава, сякаш за да се убеди в нещо. - Няма за какво.
След това понечи да си тръгне. Преди да се спре, тя отвори уста.
- Дориан. Какво не е наред?
Той се обърна. За миг тя видя нещо в погледа му, което и напомни за отдавна изчезнал свят - свят на цветове и сили, които все още посещаваха кошмарите и. Но после той премигна и то изчезна.
- Всичко е наред.
След това се отдалечи с ръце в джобовете.
- Да ти е сладко - каза през рамо и изчезна от погледа и.
19
Каол стоеше пред кралския трон и едва не заплака от скука, докато докладваше какво е станало през предишния ден. Опита се да не мисли за нощта - и за това как лекия допир на пръстите на Селена до косата и лицето му бе разпалил желание толкова силно, че му се бе приискало да я грабне и да я притисне към дивана. Бе му отнело върховно усилие на волята да запази дишането си спокойно и да продължи да се преструва, че спи. След като тя бе излязла, сърцето му бе туптяло толкова силно, че му бе отнел цял час да се успокои и да заспи наистина.
Докато гледаше към краля, Каол благодари на съдбата, че се е удържал. Границата между него и Селена не съществуваше просто така. Ако я пресечеше, лоялността му към владетеля щеше да бъде поставена под въпрос - както и приятелството му с Дориан. Принцът почти не бе говорил с него през изминалата седмица. Днес Каол трябваше да намери начин да се видят.
Той бе верен на Дориан и на краля. Без тази вярност бе никой. Без нея щеше да се окаже, че е предал титлата и семейството си за нищо.
Каол приключи с обяснението на плана за безопасност по повод карнавала, който пристигаше днес, и кралят кимна.
- Много добре, капитане. Нека хората ти охраняват и двора на замъка. Не се знае какви изроди пътуват в такива циркове. Не желая да щъкат наоколо.
- Считайте, че е сторено - сведе глава Каол.
Обикновено кралят щеше да го отпрати с едно махване на ръката, придружено от грубо изръмжаване, но днес го загледа, опрял лакът на стъкления трон. След миг тишина - през който Каол се запита дали някой шпионин не е видял през ключалката как го докосва Селена - кралят заговори.
- Принцеса Нехемия трябва да бъде държана под око.
Каол не очакваше тази заповед от краля, но запази лицето си безизразно и не постави под въпрос думите, от които се подразбираше много.
- Влиянието u вече се чувства в замъка ми. Чудя се дали не е настъпил моментът да я върнем обратно в Ейлве. Вече има хора, които я следят, но подочух, че има анонимна заплаха за живота u.
Въпросите нахлуха в него, придружени от чувство на ужас. Какво я заплашваше? Какво бе казала, за да си заслужи такава заплаха?
- Не съм чул нищо за това - скова се Каол.
- Никой не е - усмихна се кралят, - нито дори принцесата. Явно си е спечелила врагове и извън замъка.
- Ще поставя допълнителни стражи пред покоите u, както и патрул в крилото на замъка, което обитава. Ще я предупредя...
- Няма нужда да предупреждавате нея или когото и да е. - Кралят го погледна изпитателно. - Тя може да използва подозрението, че животът u е застрашен, за да