ни изнудва и да се превърне в мъченица. Нареди на хората си да си мълчат.
Каол не смяташе, че Нехемия би направила такова нещо, но не отговори. Щеше да нареди на стражите си да бъдат дискретни.
Нямаше да каже нищо на принцесата или на Селена. Това, че бе приятел на Селена и си говореше с Нехемия, не променяше нищо. Знаеше, че Селена ще е бясна, ако научи, че не u го е споменал, но той бе капитанът на стражата. Бе я допуснал прекалено близо до себе си, когато я покани на танц.
Бе пресякъл границата.
- Капитане?
Каол премигна, след което се поклони ниско.
- Имате думата ми, Ваше Величество.
Задъхан, Дориан завъртя меча във въздуха и парира удара на стража, като го извади от равновесие. Това бе третият му дуел и третият съперник, когото щеше да повали. Не бе спал миналата нощ, а сутринта не го свърташе на едно място. Бе дошъл в казармите с надеждата някой да го умори така, че да успее да си почине.
Блокира атаката на стража. Това бе грешка. Може би бе сънувал. Може би бе комбинация от правилните елементи в неправилния момент. Магията бе изчезнала и нямаше причина той да има такава сила. Дори кралят не бе надарен с магически умения. Магията не се бе проявявала в рода Хавилиард от поколения.
Дориан премина през защитата на стража с една лесна маневра, но когато младежът вдигна ръце, принцът се запита дали не го е пуснал да спечели. Мисълта го накара да изръмжи. Щеше да поиска още един двубой, когато някой ги приближи.
- Нещо против да се присъединя?
Дориан се загледа в Роланд, чиято рапира изглеждаше така, сякаш никога не е била използвана. Стражът погледна престолонаследника, поклони се и реши да изчезне на мига. Дориан се взря в братовчед си и в черния пръстен на ръката му.
- Не мисля, че би искал да танцуваш с мен днес, братовчеде.
- А - намръщи се Роланд, - говориш за инцидента вчера. Съжалявам за това. Ако знаех, че трудовите лагери са такава щекотлива тема за теб, нямаше изобщо да работя със съветник Мълисън по въпроса. Отказах гласуването, след като си тръгна. Мълисън беше бесен.
- О? - повдигна вежди Дориан.
- Беше прав, разбира се - сви рамене Роланд. - Не зная какво е да си в такива лагери. Приех каузата, защото Перингтън ми предложи да работя с Мълисън. Съветникът щеше да спечели доста от разширението, понеже е обвързан с добива на желязо.
- И сега се очаква да ти повярвам?
- Та ние сме едно семейство, Дориан - усмихна се широко Роланд.
Семейство. Дориан никога не се бе имал за част от семейството си, особено пък сега. Ако някой разбереше какво е станало в коридора вчера, за магията, която имаше, баща му щеше да го убие. Все пак имаше втори син.
Едва ли чувството да си част от семейство бе такова.
Снощи Дориан бе потърсил Нехемия от отчаяние, но на сутринта бе щастлив, че не я бе намерил. Ако принцесата знаеше подобно нещо за него, можеше да го изнудва както си иска.
А пък Роланд... Дориан понечи да се отдалечи.
- Защо не запазиш интригите си за някой, на когото му пука?
- Кой би бил по-достоен от собствения ми братовчед? Какво по-голямо предизвикателство от това да те спечеля на своя страна?
Дориан го погледна предупредително и видя, че младежът се е ухилил.
- Да можеше да видиш хаоса, който причини с напускането си! - продължи Роланд. - Докато съм жив, не ще забравя погледа на баща ти, когато ти с разкрещя на всички ни. - Роланд се разсмя и въпреки че не искаше, Дориан усети как на лицето му се появява усмивка. - Мислех, че старото копеле ще получи инфаркт на място.
- Внимавай какво приказваш - поклати глава Дориан. - Бесел е хора и за по-малко.
- Така е, братовчеде, но когато си хубав като мен, ти се разминава почти винаги.
Дориан завъртя очи, но се замисли над думите на братовчед си. Роланд можеше и
да е близък с Перингтън и баща му... но може би го бяха забъркали в интригите на херцога и имаше нужда от някой, който да го измъкне. Ако баща му и съветниците смятаха, че могат да използват Роланд за пъклените си планове, може би бе ред на Дориан да влезе в играта. Можеше да обърне пионката на баща си срещу него самия. Двамата заедно сигурно можеха да спечелят достатъчно съветници, за да спрат най-скандалните предложения.
- Наистина ли си отменил гласуването?
- Прав си, че насилваме късмета си с другите кралства - махна с ръка Роланд. -Ако искаме да задържим контрол, трябва да намерим баланса. Няма да си помогнем, ако хвърлим всички в робство. Всъщност това може само да тласне повече хора към бунт.
Дориан кимна бавно, след което направи пауза.
- Имам среща - каза той и прибра меча в ножницата си, - но може би ще те видя в залата за вечеря.