- Ще се опитам да викна и няколко момичета да ни правят компания - усмихна се Роланд.
Дориан изчака братовчедът му да се скрие зад ъгъла, преди да излезе навън, където врявата на придворните го погълна. Карнавалът, който майка му бе извикала за Холин - закъснял подарък за Юледа, - най-после бе пристигнал.
Карнавалът не беше голям - няколко черни шатри, дузина каруци с клетки и пет закрити фургона на двора. Цялото нещо изглеждаше тъжно, въпреки свирнята на гъдулка и веселите викове на работниците, които се мъчеха да довършат шатрите навреме, за да изненадат Холин вечерта.
Хората почти не поглеждаха към Дориан, докато той се разхождаше из тълпата. Бе облечен в стари изпотени дрехи и се бе увил плътно в наметалото си. Само стражите, обучени да следят всичко, го забелязаха, но пък те разбираха желанието му да остане необезпокояван и без да им се казва.
Изумително красива жена изскочи от едната шатра - слаба, висока и облечена в елегантни дрехи за езда. След нея се появи мъж като канара, носещ дълги железни прътове, които Дориан се съмняваше, че нормален човек би могъл да повдигне.
Принцът спря пред един от фургоните и прочете думите, написани с бяла боя отстрани.
КАРНАВАЛЪТ НА ОГЛЕДАЛАТА!
ВИЖТЕ КАК ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА И ИЛЮЗИЯТА СЕ СБЛЪСКВАТ!
Той се намръщи. Майка му беше ли обмислила изобщо подаръка си, как ще изглежда той и какво съобщение ще отправи с него? Карнавалите с всичките им фокусници бяха на границата на откритата ерес. Дориан изсумтя. Може би неговото място бе в една от клетките.
Някой постави ръка на рамото му и принцът се завъртя, за да види усмивката на Каол.
- Знаех си, че ще те намеря тук.
Не бе изненадан ни най-малко, че Каол го е разпознал.
Дориан понечи да се усмихне, когато забеляза кой е с капитана. Селена стоеше до една от покритите клетки, заслушана в това, което бе скрито под черните кадифени завеси.
- Какво правите тук толкова рано? Откриването е чак довечера! - Огромен мъжага близо до тях започна да забива дълги около половин метър шипове в замръзналата земя.
- Тя искаше да се разходи и... - Внезапно Каол изпсува.
Макар да не искаше, Дориан го последва към Селена. Капитанът на стражата рязко дръпна ръката u от черната завеса.
- Може да си я изгубиш така - предупреди я той, а тя го изгледа кръвнишки.
След това се усмихна на Дориан толкова тънко, че изглеждаше по-скоро като потрепване на устните. Не я бе излъгал миналата нощ, като u бе казал, че иска да види Нехемия. Бе искал обаче да види и нея - докато не се бе появила с идиотския кекс, който явно смяташе да си доизяде сама.
Не искаше да си представи как би го погледнала, ако узнаеше, че той може би -само може би, натърти си - има някаква магия в себе си.
Наблизо красивата русокоса жена седна на едно столче и започна да свири на лютня. Той знаеше, че мъжете - включително и стражите - не се тълпят около нея, само за да слушат музика.
Каол се размърда и Дориан осъзна, че не е продумал нищо. Селена скръсти ръце.
- Намери ли Нехемия вчера?
Той подозираше, че тя вече знае, но u отговори.
- Не. Прибрах се в покоите си, след като те видях.
- Та - каза Селена, докато гледаше към карнавала, - наистина ли трябва да изчакаме брат ти, за да видим какво има в клетките? Изглежда, изпълнителите вече са готови да започват.
Това бе вярно. Много жонгльори и гълтачи на саби и на огън излязоха навън, докато акробатите балансираха върху невъзможни неща - облегалки на столове, стълбове, легла с пирони.
- Мисля, че това е само репетиция - каза Дориан, като се надяваше да е прав. Ако Холин разбереше, че са започнали без разрешението му... Дориан щеше да избяга от замъка, за да се измъкне от свадата.
- Хмм - каза Селена и навлезе по-навътре в пищния карнавал.
Каол наблюдаваше принца внимателно. В погледа му се четяха въпроси, на които Дориан нямаше намерение да отговаря - затова последва Селена. Ако си тръгнеше сега, това щеше да е като поставяне на граница. Тримата стигнаха до последния и най-голям фургон в неравния полукръг от шатри и клетки.
- Заповядайте! Заповядайте! - извика една старица, прегърбена и сбръчкана от възрастта. Тя стоеше на площадка в края на стълбите. Корона от звезди украсяваше побелялата u коса и макар смуглото u лице да бе съсухрено, кафявите u очи бяха необичайно живи. - Погледнете в огледалата ми и научете бъдещето! Нека видя дланта ви, за да ви го кажа лично! - Старицата посочи Селена с чепатия си бастун. - Искаш ли да узнаеш бъдещето си, момиче?
Дориан премигна два пъти, когато видя зъбите на старицата. Те бяха заострени като на риба и направени от метал. От... от желязо.