Селена се уви в зеленото си наметало, но продължи да се взира във вещицата.
Дориан бе чувал легендите за падналото Вещерско кралство, където кръвожадни вещици свалили мирната династия Крочан и унищожили страната така, че камък върху камък не останал. Петстотин години по-късно още се пееха песни за клана на Железните зъби, който единствен оцелял след жестоката война, завършила със смъртта на кралиците от Крочан. Последната владетелка обаче бе направила заклинание - докато флаговете на Железните зъби се веят, нито една земя да не ги приеме.
- Ела във фургона, миличка - измърка старицата на Селена. - Нека старата Баба Жълтонога ти разкрие бъдещето.
И наистина, под кафявата роба се появиха глезени с цвят на шафран1. Лицето на Селена пребледня и Каол застана до нея. Въпреки начина, по който този жест накара Дориан да се почувства, той бе щастлив, че Каол го е направил.
Всичко това обаче беше измама. Старицата вероятно си бе поставила фалшиви железни зъби, бе обула жълти чорапи и се бе нарекла Баба Жълтонога, за да вземе парите на зрителите.
- Ти си вещица - каза Селена измъчено. Тя очевидно не смяташе, че това е измама. Лицето u бе бледо като на мъртвец. Богове... нима наистина бе уплашена?
Баба Жълтонога се изсмя и се поклони. Гласът u прозвуча като грачене на гарван.
- Последната родена вещица от Вещерското кралство.
За шок на Дориан, Селена направи крачка назад, приближи се до Каол и постави ръка на амулета, който винаги носеше.
- Сега вече искаш ли да видиш бъдещето си?
- Не - отвърна Селена, като почти се облегна на Каол.
- Тогава се махай от очите ми! Имам работа за вършене! Никога не съм имала толкова стиснати клиенти! - Баба Жълтонога изсумтя и вдигна глава, за да огледа
околните. - Научете бъдещето си! Научете бъдещето си!
Каол направи крачка към нея, като постави ръка на меча си.
- Не си ли малко груба към клиентите?
Вещицата се ухили, а зъбите u заблестяха на следобедната светлина. Тя подуши капитана.
- И какво би искал мъж, около когото се носи уханието на Сребърното езеро, от невинна старица като мен?
Дориан усети как го полазват тръпки. Селена хвана ръката на Каол и се опита да го издърпа назад. Капитанът обаче отказа да помръдне.
- Не знам как точно лъжеш, бабо, но е по-добре да си държиш езика зад зъбите, да не вземеш да го изгубиш.
Баба Жълтонога облиза заострените си зъби и измърка.
- Ела и го вземи.
Очите на Каол блеснаха заплашително, но Селена бе толкова бледа, че Дориан я хвана за ръката, за да я отведе настрани.
- Хайде - каза той и бабичката се обърна към него. Ако наистина виждаше разни неща, това бе последното място, на което искаше да бъде. - Хайде, Каол! Да тръгваме!
Вещицата му се ухили, след което използва дълъг метален нокът, за да извади нещо от зъбите си.
- Бягайте от съдбата си! - подвикна Баба Жълтонога, докато се отдалечаваха. - Тя, така или иначе, ще ви намери!
- Трепериш.
- Не е вярно - изсъска Селена и избута ръката на Каол от своята. Бе достатъчно зле, че Дориан бе тук, но това, че и Каол бе станал свидетел на срещата u с Баба Жълтонога...
Тя помнеше всички истории - легендите, които u бяха причинявали ужасни кошмари като малка, разказа на някогашен неин приятел за преживяното от него. Като се вземеше предвид, че той после я бе предал и едва не я бе убил, Селена се надяваше, че приказките му за вещиците с железни зъби са просто измислица. Но след като бе видяла тази жена...
Селена преглътна. След като бе видяла тази жена и бе усетила ужасната другост, която тя излъчваше, не u бе никак трудно да повярва, че онази е способна да изяде човешко дете, докато от него не остане нищо освен бели кости.
Замръзнала до мозъка на костите си, тя последва Дориан, който се отдалечаваше от карнавала. Когато бе стояла пред онзи фургон, по някаква причина бе пожелала да влезе в него. Все едно вътре нещо я очакваше. А и онази корона от звезди на главата на вещицата...
И тогава амулетът u бе натежал и се бе загрял, точно както когато бе видяла онзи човек пред библиотеката.
Ако изобщо някога се върнеше на карнавала, щеше да вземе Нехемия със себе си, та тя да провери дали Жълтонога е тази, за която се представя. Не u пукаше какво има в клетките. Вече не. Интересуваше я само Жълтонога. Последва Дориан и Каол, без да чува нито дума от това, което u говорят, докато накрая не пристигнаха в кралските конюшни и принцът не ги отведе вътре.
- Щях да ти го подаря на рождения ден - каза той на Каол, - но за какво ми е да чакам още два дни?