Дориан спря пред един жребец и Каол възкликна:
- Да не си полудял?
Дориан се ухили - изражение, което не бе виждала от толкова отдавна, че си спомни късните вечери, в които бяха играли, както и топлината на дъха му върху кожата си.
- Че защо? Заслужаваш си го.
Черният като нощта астерионски жребец се размърда в конюшнята си и ги погледна с древните си тъмни очи.
Каол отстъпи назад, вдигнал ръце.
- Но това е подарък за принц, не за...
- Глупости - изцъка Дориан. - Ще се обидя, ако не го приемеш.
- Не мога. - Каол погледна умолително към Селена, но тя сви рамене.
- Някога имах астерионска кобила - призна асасинът и двамата се опулиха. Селена отиде до конюшната и протегна ръка, като позволи на жребеца да я подуши. -Казваше се Касида. - Усмихна се при спомена и погали жребеца по влажния нос. -На диалекта в Червената пустиня това означава Пиещата вятъра. Изглеждаше като бурно море.
- Как си докопала астерианска кобила? Те струват дори повече от жребците - каза Дориан. Това бе първият нормален въпрос, който u задаваше през последните няколко седмици.
Тя погледна през рамо и се усмихна дяволито.
- Откраднах я от господаря на Ксандрия.
Каол се ококори, а Дориан наклони глава настрани. Бе толкова комично, че тя започна да се смее.
- Истина е, кълна се в Уирда. Някой път ще ви разправя историята, но не сега.
Тя отстъпи назад и избута Каол към заграждението на коня, който изпръхтя към пръстите му. Животно и човек се загледаха един в друг.
Дориан все още наблюдаваше Селена намръщен, но когато тя го улови, че я зяпа, той се обърна към Каол.
- Рано ли е да попитам какво ще правиш на рождения си ден?
- Имаме планове - каза тя преди Каол да успее да отговори. Не искаше да звучи рязко, но... бе планирала тази нощ последните няколко седмици.
- Така ли? - погледна през рамо Каол.
Селена се усмихна злобно.
- Ами да. Не включват астерионски жребци, но...
- Дано се забавлявате - прекъсна ги Дориан и очите му блеснаха.
Каол отново се загледа в коня, докато Селена и Дориан се изправиха един срещу друг. Всичките му познати u изражения си бяха отишли. И част от нея - тази част, която бе прекарала толкова нощи, загледана в това красиво лице - тъгуваше. Беше u трудно да го гледа.
Тя ги остави в конюшните и им пожела набързо лека нощ, като поздрави Каол за подаръка. Не посмя да погледне към карнавала, където шумът от тълпата подсказваше, че Холин се е появил да види подаръците си. Вместо това изтича по стълбите към топлината на покоите си, като се опита да прогони спомена за железните зъби на вещицата, за начина, по който u бе подвикнала тези думи за съдбата, за приликата между тях и казаното u от Морт в нощта на затъмнението...
Може би беше интуиция, а може би Селена просто бе жалък човек, който не иска да послуша съвета на приятел - но искаше да се върне в гробницата. Сама. Може би Нехемия грешеше, че амулетът няма значение. А и бе уморена от това да чака приятелката си, за да проучи загадката за окото.
Щеше да се върне само веднъж и да не казва на Нехемия. Понеже дупката в стената бе оформена като око, чийто ирис е премахнат, така че да побере точно амулета, който тя носеше на врата си.
20
- Морт - каза Селена и черепът отвори едното си око.
- Много е грубо да будиш някого, докато спи - каза той сънен.
- По-добре ли щеше да ти е, ако бях потропала по лицето ти?
Той я погледна накриво.
- Трябва да разбера нещо - повдигна тя амулета. - Тази огърлица... наистина ли има сила?
- Естествено.
- Но тя е на хиляди години?
- И какво от това? - прозя се Морт. - Тя е вълшебна. Вълшебствата не стареят като останалите неща.
- Но какво всъщност прави?
- Ами пази те, както ти каза Елена. От уроки, макар че ти правиш всичко по силите си, за да си навлечеш сама белята.
Селена отвори вратата.
- Мисля, че знам какво прави.
Може би бе съвпадение, но гатанката бе прецизно подготвена. Може би Дейвис бе търсил същото нещо, което Елена искаше да открие - източника на силите на краля. Това можеше да е първата стъпка към разкриването му.
- Сигурно грешиш - каза Морт, докато го подминаваше. - Само казвам.
Но тя не го послуша. Отиде до кухото око на стената и се изправи на пръсти, за да погледне през него. Стената от другата страна бе все така празна. Селена свали огърлицата, внимателно повдигна амулета към окото и...
Той пасна. Горе-долу. Дъхът u секна. Селена се повдигна към дупката и надникна през мъничката златна рамка. И...