Той я последва, без да продума, защото не бе прочел предупреждение на лицето u - само тъга, която подсказваше, че в момента няма да се трогне дори и ако намери самия крал на Адарлан в покоите си.
Съблече палтото си, а после и ботушите, след което ги остави на първото място, което намери. Той отклони поглед, когато тя разкопча туниката си и влезе в гардеробната. Миг по-късно излезе по нощница, която бе далеч по-скромна от обичайните дантели, които носеше. Лапичка вече се бе наместила на леглото и се отпусна на възглавниците.
Каол преглътна. Трябваше да я остави на мира, а не да я чака тук. Ако тя искаше от него да е тук, щеше да му го напише в бележката.
Селена спря пред помръкналата камина, разпали жаравата с ръжена, преди да хвърли още две цепеници вътре. След това се загледа в огъня. Все още бе с гръб към него, когато заговори.
- Ако се мъчиш да кажеш нещо, недей. Няма нищо за казване или за правене
- Позволи ми тогава да ти правя компания.
Явно не я интересуваше колко знае за станалото и откъде.
- Не искам компания.
- Какво искаме и от какво се нуждаем са две различни неща.
Нехемия трябваше да е тук, а не той. Тя също бе дете на поробено кралство. Но той не искаше Нехемия да е тази, към която Селена се обръща за помощ. И въпреки верността към краля, не можеше да я остави. Не и днес.
- Значи ще стоиш тук цяла нощ? - Тя погледна към дивана между тях.
- Спал съм и на по-лоши места.
- Мисля, че моят опит с лошите места е далеч по-богат.
Стомахът му отново се сви. След това обаче тя вдигна очи към отворената врата на спалнята, видя масата във фоайето и вдигна вежди...
- Това да не е... шоколадова торта?
- Реших, че би имала нужда да хапнеш.
- Имам нужда, а? Или просто искам?
Тя се усмихна леко и той едва не въздъхна от облекчение.
- В твоя случай мисля, че направо си имаш нужда от шоколад.
Тя пресече пространството от камината, спря на ръка разстояние от него и го погледна. Лицето u възвърна част от цвета си.
Трябваше да отстъпи, да увеличи разстоянието между тях. Вместо това установи, че се протяга към нея. Едната му ръка се уви около кръста и, а другата се зарови в косата и, докато я притисна плътно към себе си. Собственото му сърце заби така силно, че чувстваше тътена му в цялото си тяло. След секунда ръцете и го прегърнаха, а пръстите и зашаваха по гърба му така, че той осъзна колко близо са един до друг.
Потисна това чувство, дори когато кадифеният допир на косата и под пръстите му го накара да иска да зарови лице в нея, да вдиша от аромата и на мъгла и нощ, да потърка нос във врата и. Имаше и други начини да я успокои, не само с думи, и ако тя имаше нужда от това... Но той потисна и тази мисъл и едва не се задави.
Пръстите и се спуснаха надолу по врата му и преминаха по мускулите му все едно го притежават. Ако продължеше да го докосва така, той щеше да изгуби всякакъв самоконтрол.
И тогава тя се отдръпна назад, за да го погледне, но толкова близо, че дъхът им да се смеси. Той се усети, че измерва разстоянието между устните им, а очите му се насочиха към нейните. Ръката, която бе заровил в косата и, се размърда.
Желанието го покори и изгори всяка защита, която бе изградил, заличи всички граници, които се бе убедил да спазва.
И след това тя проговори, толкова тихо, че прозвуча като шепот:
- Не знам дали да се срамувам от това, че те желая в този ден, или да съм благодарна, че случилото се преди ме доведе до теб.
Бе толкова изненадан от думите, че я пусна и отстъпи назад. Той имаше прегради за преодоляване, но същото важеше и за нея. И може би бяха повече, отколкото бе подозирал.
Не знаеше какво да и отговори, но тя не му даде шанс да намери правилните думи. Вместо това отиде до шоколадовата торта, седна на стола пред нея и я нападна.
22
Тишината на библиотеката обви Дориан като тежка завивка. Бе нарушавана само от прелистването на страниците, докато той четеше пространните родословни дървета, документи и история на семейството си. Не можеше да е единствен. Ако наистина притежаваше магия, дали същото не важеше и за Холин? При него се бе проявила чак сега, което означаваше, че при брат му може би щеше да се покаже след още девет години. Надяваше се дотогава да е научил как да я потиска, за да му предаде това знание. Не бе привързан към него, но не искаше момчето да загине -особено по начина, по който баща им щеше да ги умъртви, ако разбереше какво живее в кръвта им. Обезглавяване, насичане и ритуално изгаряне.