Имаха ли представа неговите родители, че в цялото кралство нямаше по-свестен и благороден човек от него? Че момчето, което бяха изхвърлили от живота си, се бе превърнало в мъжа, който всеки крал или кралица биха искали да имат за свой приближен? Не бе вярвала, че такива хора съществуват. Не и след смъртта на Сам. Не и след всичко, случило се оттогава.
Кралят бе заповядал да убият Каол, ако тя не се подчиняваше на заповедите му. Като се замислеше на каква опасност го подлага сега и колко много искаше да спечели - не само за себе си, а и за двама им...
- Трябва да ти кажа нещо - каза тихо тя. Кръвта нахлу в ушите и, особено когато той се обърна към нея усмихнат. - Преди да ти кажа, трябва да ми обещаеш, че няма да се ядосаш.
Усмивката му угасна.
- Защо ли имам лошо предчувствие за това...
- Само ми обещай.
Тя се хвана за перилата, а студеният метал почти изгори ръцете и. Той я погледна внимателно, след което кимна.
- Ще опитам.
И това беше достатъчно. Като истинска страхливка тя се извърна от него и се загледа в далечния океан.
- Не съм убила никого от хората, които кралят ми заповяда да ликвидирам. -Мълчание. Не посмя дори да го погледне. - Фалшифицирах смъртта им и ги измъкнах от домовете им. Предлагах им да избягат или да умрат, а след това намирах трупове от моргите. Единственият човек, когото съм убила досега, е Дейвис, а той дори не бе официална мишена. В края на месеца, след като Арчър уреди делата си, ще инсценирам и неговата смърт, а той ще отплава със следващия кораб от Рифтхолд.
Сърцето и бе свито толкова, че я заболя, когато го погледна.
Лицето на Каол бе пребледняло като платно. Той отстъпи назад и поклати глава.
- Ти си полудяла.
23
Трябваше да я е чул погрешно. Нямаше начин да е толкова глупава, самоуверена, безумна, идеалистична и смела.
- Да не си се побъркала? - извика той със смес от страх и гняв, които го обзеха толкова бързо, че дори не можеше да мисли. - Той ще те убие! Ще те убие, ако разбере!
Тя направи крачка към него и невероятната u рокля проблесна като хиляда звезди.
- Да, но няма да разбере.
- Въпрос на време е - изскърца със зъби той. - Има шпиони, които следят всичко.
- Би предпочел да убивам невинни, така ли?
- Това са предатели на короната!
- Предатели! - изсмя се тя. - Предатели! Затова, че не се унижават пред един деспот? Затова, че подслоняват избягали роби, които искат да се приберат у дома? Затова, че вярват в свят, по-добър от този ад, в който живеем? - Тя поклати глава и част от косата u се разроши. - Не искам да бъда неговият касапин.
И той не искаше. От мига, в който бе станала Шампион, му бе прилошало от работата, която кралят u бе възложил. Но това...
- Ти му даде клетва.
- Колко клетви наруши той пред владетелите на нещастните държави, които армиите му стъпкаха? Колко клетви е изрекъл той, докато се е възкачвал на трона, само за да плюе на тях след това?
- Той ще те убие, Селена. - Каол я хвана за раменете и я разтърси. - Ще те убие и ще накара мен да свърша това, за да ме накаже, че съм ти приятел. - Това бе ужасът, който го измъчваше. Страхът, който не му даваше мира. Нещото, което го държеше от другата страна на границата между двамата.
- Арчър ми дава истинска информация...
- Не ми пука за Арчър! Каква информация може да има този жиголо, че да ти помогне?
- Тайното движение от Терасен съществува - отвърна тя с влудяващо спокойствие. -Мога да използвам тази информация, за да се спазаря с краля да ме пусне. Или поне да ми съкрати договора. Да го съкрати достатъчно, че когато научи истината, вече да не съм тук.
- Вероятно ще нареди да те бият с камшици заради такава дързост! - изръмжа той. И тогава осъзна значението на последните u думи, които го зашлевиха като шамар. Че няма да е тук. - Къде ще идеш?
- Някъде - каза тя, - някъде далеч. Колкото се може по-далеч.
Дъхът му секна, но успя да каже:
- И какво ще правиш?
Тя сви рамене. И двамата осъзнаха, че я е стиснал до болка. Пусна я, но пръстите
му жадуваха да я сграбчат отново, все едно така можеше да я задържи.
- Ще си живея живота, предполагам. Както искам аз. Поне веднъж. Като обикновено момиче.
- Колко далеч?
Синьозлатните u очи заблестяха.
- Ще пътувам, докато не намеря място, където не са чували за Адарлан. Стига такова да съществува.
И никога нямаше да се върне.
И понеже бе млада, невероятно умна, забавна и прекрасна, щеше да си намери мъж, който да се влюби в нея и да я направи своя съпруга. Това бе най-ужасното. Болката, ужасът, гневът от мисълта, че ще е с някой друг. Всеки неин поглед, всяка нейна дума...