- Но си добре, нали?
- Мисля, че „уморена, но щастлива“ е нормална реакция след първия път - завъртя очи тя.
И бе напълно сигурна, че ще трябва да пие от противозачатъчната киселина на Филипа веднага, щом се измъкне от леглото. Само бебе u липсваше сега!
- Какво? - попита той, когато Селена изсумтя.
- Нищо - поклати глава тя и се усмихна. След което прокара пръсти през косата му. Една мисъл обаче накара усмивката u да угасне. - Много ли ще загазиш заради това?
Видя как мускулестите му гърди се разширяват, когато си пое дълбоко въздух и отпуска глава на рамото u.
- Не знам. Може на краля да не му пропука. А може и да ме уволни. Или по-лошо. С него никога не можеш да си сигурен.
Тя прехапа долната си устна и го погали по гърба. От много време бе искала да го докосне така. От по-дълго, отколкото бе предполагала.
- Тогава ще го опазим в тайна. Ще прекарваме толкова време заедно, че никой да не забележи разликата.
Той отново се надигна и я погледна в очите.
- Не искам да мислиш, че съм съгласен да опазя тази връзка в тайна, защото ме срам. По какъвто и да е начин.
- Кой ти говори за срам? - Тя посочи голото си тяло, макар да бе покрито със завивка. - Честно казано, безкрайно съм доволна, че не си изкукуригал като петел, задето си минал през леглото ми. Аз бих го направила, ако се бях свалила.
- Любовта, която изпитваш към самата себе си, не знае граници...
- Никакви.
Той се приведе и я щипна по ухото, а пръстите на краката u се свиха.
- Не бива да казваме на Дориан - прошепна тя. - Той ще се досети, обзалагам се, но... не мисля, че трябва да му казваме направо.
Той прекъсна щипането.
- Знам. - Обаче се отдръпна и тя се напрегна, когато я огледа. - Вие още ли...
- Не. Отдавна не. - Облекчението в погледа му я накара да го целуне. - Но ако той разбере, това ще усложни всичко още повече.
Нямаше и представа как ще реагира, предвид колко напрегнати бяха нещата между двама им в последно време. Той бе достатъчно важен за живота на Каол и тя да не иска да разваля приятелството им.
- Та - каза той и я щипна по носа, - откога си искала...
- Това не Ви влиза в работата, капитан Уестфол. Няма да споделя, докато Вие не кажете.
Той отново я щипна по носа и тя го плесна през пръстите. Той обаче хвана ръката й и я задържа така, че да види аметистовия пръстен, който тя никога не сваляше, дори докато се къпе.
- От юледния бал. А може би и от по-рано. Може би дори от Самхейн, когато ти донесох този пръстен. Юледа обаче бе първият път, когато осъзнах, че не ми се
нрави идеята да си с друг. - Той целуна върха на пръстите и. - Твой ред е.
- Няма да ти кажа - отвърна тя. Понеже не знаеше. Все още се чудеше кога бе станало. Имаше чувството, че винаги е искала Каол, от самото начало. Още от преди да се запознаят. Той отвори уста, за да възрази, но тя го придърпа върху себе си. -Стига приказки. Уморена съм, но все има един куп неща за правене, по-забавни от тичането.
Усмивката, с която Каол и отвърна, бе толкова жадна и лукава, че тя изпищя, когато той я придърпа под завивките.
24
Дориан премина покрай черните шатри на карнавала и за пореден път се запита дали не прави грешката на живота си. Вчера не бе посмял да дойде, но след още една безсънна нощ бе решил да види старата вещица и после да мисли за последиците. Щеше да го е яд, ако заради това свършеше под брадвата на палача, но нямаше друг начин да разбере защо е измъчван от магия. Това бе единственият му шанс.
Намери Баба Жълтонога седнала на задните стъпала на грамадния си фургон. На коленете u имаше нащърбена чиния с парчета печено пиле, а по земята около нея се въргаляха оглозгани кокали.
Тя вдигна жълтеникавите си очи към него, а железните u зъби блеснаха на дневната светлина.
- Карнавалът е затворен за обедна почивка.
Той преглътна раздразнението си. За да намери отговори на въпросите му, трябваха две неща. Първо, да я предразположи и, второ, тя да не разбере кой е.
- Надявах се, че ще имате малко време да отговорите на въпросите ми.
Пилешкото бутче се счупи на две. Дориан се опита да не прави гримаса при звука, който чу, когато тя изсмука костния мозък.
- Клиентите, които имат въпроси по време на обедната почивка, плащат двойна тарифа.
Той бръкна в джоба си и извади четирите златни монети, които бе донесъл.
- Надявам се с това да мога да платя за всичките си въпроси, а също и за Вашата дискретност.
Тя захвърли оглозганата част от бутчето върху купчината кокали и се захвана с другата, като не спираше да дъвче и смуче.