- Сигурно си бършеш задника със злато.
- Не. Мисля, че няма да е много удобно.
- Браво, лордчето ми - разсмя се Баба Жълтонога. - Ами да чуем въпросите ти тогава.
Той се приведе, за да остави златото на горното стъпало до нея, като внимаваше да не приближава прекалено много прегърбената u фигура. Миришеше зловонно на плесен и гнилоч. Успя обаче да запази изражението си неутрално и отегчено и се отдръпна. Златото изчезна след едно движение на сбръчканата u ръка.
Дориан се огледа наоколо. Работниците се бяха разпръснали и обядваха - всеки бе седнал, където намери. Никой обаче, забеляза той, не приближаваше боядисания в черно фургон. Дори не гледаха към него.
- Наистина ли си вещица?
Тя взе едно пилешко крилце и започна да го хрупа. Мляс. Мляс.
- Последната, родена във Вещерското кралство.
- Това значи, че си на повече от петстотин години.
- Ама не ми личат - усмихна се тя.
- Значи е вярно. Вещиците живеят дълго като елфи.
Тя захвърли кокалчето на едно от стъпалата.
- Елфи или може би валги. Не сме сигурни. Така и не разбрахме като кои от тях.
Валги. Бе чувал това име.
- Демоните, които отвличали елфи, за да правят любов с тях, и така създали вещиците, нали?
И, ако си спомняше правилно, прелестните вещици на Крочан наследили красотата на елфите - докато трите клана на Железните зъби приличали на демоните, нахлули в Ерилея преди зората на времето.
- За какво му е на такова хубаво лордче като теб да знае такива грозни неща?
Тя обели кожата от гърдите на пилето и я изгълта, след което облиза напуканите си устни.
- Ами когато не си бършем задниците със злато, търсим разни начини да се забавляваме. Историята например е интересна.
- Така е - отвърна вещицата. - Ще потанцуваш ли, докато се пека на това противно слънце, или най-сетне ще ме питаш това, за което наистина си дошъл?
- Магията наистина ли ни е напуснала?
Тя дори не вдигна поглед от чинията си.
- Вашата магия да. Но има други, по-древни сили, които още действат.
- Какви например?
- Такива, каквито лордчетата не бива да знаят. Питай нещо друго.
Той я погледна престорено обиден и старицата завъртя очи. Искаше му се да избяга от нея, но трябваше да свърши това, да продължи тази клоунада колкото се може по-дълго.
- Възможно ли е някой човек да притежава магия?
- Момко, обиколила съм бреговете на този континент, а също и на другия, прекосила съм всяка планина, а също и тъмните места, в които човекът все още не смее да стъпи. Магията вече не съществува. Дори оцелелите елфи не могат да я ползват. Някои от тях остават пленени в животинската си форма. Жалки окаяници. Дори на вкус са като животни. - Тя се изсмя, което прозвуча като грачене на гарга. Косъмчетата по врата му настръхнаха. - Няма как някой да е изключение от правилото.
Докато задаваше въпроса си, Дориан запази изражението на учтиво отегчение.
- А ако някой открие, че владее магията...
- Значи е много тъп и си проси бесилото.
Той вече знаеше това и питаше за друго.
- Но ако приемем, че е вярно, как би могло да е възможно?
Тя спря да яде и килна глава на една страна. Побелялата u коса заблестя като току-що навалял сняг, в контраст със смуглото u лице.
- Ние не знаем защо и как е изчезнала магията. Чувам слухове, че на другите континенти я има. Тук обаче не. Това е истинският въпрос - защо магията е изчезнала само тук, а не от цяла Ерилея? Какви престъпления сме извършили, че боговете да ни прокълнат така, да ни отнемат това, което някога са ни дали? - Тя захвърли ребрата на пилето по земята. - Хипотетично, както казваш ти, ако някой има магия и иска да разбере защо, би трябвало първо да научи как изобщо ни е напуснала. Може би това би обяснило защо има изключение от правилото. - Тя облиза мазнината от ноктестите си пръсти. - Много странни въпроси от едно лордче, което живее в стъклен замък. Много, много странни.
Той остана полуусмихнат.
- Нима са по-странни от това, че една вещица се унижава с циркови номера?
- Боговете, които проклеха тези земи преди десет години, затриха вещиците векове преди това.
Сигурно му се привидя заради облаците, които закриха слънцето, но можеше да се закълне, че в очите u проблесна мрак - мрак, който го накара да се запита дали не е дори по-стара, отколкото твърди. Може би не бе последната вещица. Може би тази история прикриваше истина, толкова ужасна, че той дори не можеше да си представи. Истина за чудовищни престъпления, извършвани в древни войни.