А още по-малко биха се измъкнали.
- Искам повече информация до утре вечер - каза тя на Арчър, обърна гръб на доковете и тръгна право към замъка. - Или ще хвърля главата ти в краката на краля и ще го оставя да реши дали да я набучи на кол, или да я метне в каналите.
Не изчака отговора на Арчър и изчезна в сенките и мъглата.
Не бързаше по пътя обратно към замъка, а мислеше за това, което бе видяла. В света нямаше абсолютно добро или абсолютно зло (макар кралят да правеше изключение). Тези хора може би бяха корумпирани, но спасяваха човешки животи.
Въпреки че твърденията им за контакт с Елин Галантиус бяха абсурдни, тя не можеше да не се запита дали наистина не събират сили около името на наследницата. Може би през последното десетилетие членове на могъщия кралски двор на Терасен бяха успели да се скрият някъде. Благодарение на краля на Адарлан, Терасен вече нямаше армия - само отделни отряди, пръснати из кралството. Тези хора обаче имаха някакъв ресурс. А Нехемия бе споменала, че ако Терасен се надигне отново, наистина би застрашил Адарлан.
Може би не трябваше да прави нищо. Може би нямаше да се налага да рискува своя живот или този на Каол. Може би тези хора щяха да намерят начин да спрат краля - и да освободят Ерилея.
На лицето u се появи колеблива усмивка, която само се разшири още повече, когато влезе в бляскавия стъклен замък и се отправи към капитана на стражата, който вече я чакаше там.
Бяха минали четири дни от рождения ден на Каол. Той бе прекарал всяка нощ от тях със Селена. А също следобедите. И сутрините. И всеки миг, който можеше да спести от задълженията им. За съжаление, срещите му с началниците на стражата бяха задължителни, но докато слушаше докладите им мислите му отново и отново се насочваха към нея. Почти не бе смеел да диша по време на първия им път и бе дал най-доброто от себе си, за да бъде нежен, за да не я боли. Пак бе направила гримаса и очите й се бяха насълзили, но когато я попита дали има нужда от почивка, тя единствено го бе целунала. Отново и отново. През цялата първа нощ той я бе държал в ръцете си и си бе позволил да си представи, че всяка нощ до края на живота им ще е такава.
И всяка нощ, докато бе милвал белезите по гърба й, се заклеваше, че някой ден ще се върне в Ендовиер и ще срине онова място.
- Капитане?
Каол премигна и осъзна, че някой го е попитал нещо.
- Повтори - заповяда той и се размърда в стола си, като си забрани да се изчервява.
- Има ли нужда от допълнително стражи за карнавала?
Защо, по дяволите, му задаваха този въпрос? Имаше ли някакъв инцидент? Но ако ги попиташе, щяха да разберат, че не ги е слушал.
Бе пощаден от възможността да изглежда като глупак, тъй като някой почука на вратата на малката стая на казармите и една златиста глава надникна вътре.
Това, че я видя, го накара да забрави околния свят. Всички в стаята погледнаха към вратата и когато тя се усмихна, Каол трябваше да потисне порива да ошамари стражите, които я гледаха така одобрително. Това бяха неговите хора, напомни си той. А и тя бе красива.
Освен това ги плашеше до смърт. Нека гледат и оценяват.
- Капитане - каза тя, но остана на прага. Беше изчервена и очите u блестяха, което го накара да си спомни как изглеждат двамата, когато са заедно. Тя кимна към коридора. - Кралят иска да те види.
Трябваше да се изнерви от новината, да се сети за най-лошото... но видя закачливия блясък в очите u.
Каол стана от мястото си и кимна към хората си.
- Решете сами какво да правите с карнавала и после ми докладвайте - каза той и бързо напусна стаята.
Запази прилично разстояние между тях, докато не завиха зад ъгъла в празния коридор и не я приближи. Имаше нужда да я докосне.
- Филипа и слугите няма да дойдат до вечеря - каза тя прегракнало. Той стисна зъби от ефекта, който гласът u имаше върху него. Все едно някой прокарваше невидим пръст по гърба му.
- Имам срещи до края на деня - успя да каже той. Това беше вярно.
- Следващата е след двайсет минути.
Бе сигурен, че ще закъснее, ако я последва, предвид факта колко дълъг бе пътят до покоите u.
Тя спря и се намръщи. Очите му обаче се плъзнаха към малката дървена врата на няколко метра от тях. Килер за метли. Тя проследи погледа му и се усмихна лукаво. След което тръгна към него. Той обаче я хвана за ръката и я обърна към себе си.
- Трябва да си тиха.
Тя посегна към бравата на вратата и я отвори, като го придърпа вътре.
- Имам чувството, че аз ще трябва да напомня това на теб след броени минути -измърка тя, а очите u блеснаха предизвикателно.