Кръвта на Каол кипна и той я последва в килера, като запречи вратата с дръжката на една метла.
- Килер за метли, а? - ухили се дяволито Нехемия. - Нямам думи.
Селена се бе изтегнала върху кревата на Нехемия и пъхна една шоколадова стафида в устата си.
- Кълна се, вярно е.
Нехемия скочи на матрака. Лапичка припна след нея и на практика седна върху лицето на Селена, докато махаше с опашка към принцесата.
Селена внимателно избута кучето настрани и се усмихна толкова широко, че я заболя.
- Кой да знае, че съм изпускала толкова много?
Боговете u бяха свидетели, че Каол бе... изчерви се само при мисълта за това колко му се бе насладила след като тялото u свикна. Само допирът на пръстите му можеше да я превърне в див звяр.
- Ами аз можех да ти кажа - отвърна Нехемия и се протегна над Селена, за да вземе един шоколад от подноса на нощното шкафче. - Макар според мен загадката е в това как строгият капитан на стражата се е оказал толкова страстен... - Тя легна до Селена и се усмихна. - Радвам се за теб, приятелко.
- И аз се радвам... - усмихна се Селена. - И аз се радвам за себе си.
Така си беше. За пръв път от много години бе наистина щастлива. Чувството прониза всяка нейна мисъл, филиз на надежда, която се засилваше с всяка глътка въздух. Боеше се да мисли за нея прекалено много, за да не вземе да изчезне. Може би светът никога не бе бил перфектен, сигурно някои неща нямаше да се оправят, но може и да имаше някакъв шанс да си намери свои собствени мир и свобода.
Почувства как Нехемия се размърда, преди принцесата да продума каквото и да е. В стаята сякаш застудя. Селена вдигна поглед и завари Нехемия загледана в тавана.
- Какво не е наред?
Нехемия прокара ръка през лицето си и въздъхна треперливо.
- Кралят нареди да говоря с бунтовниците. Да ги убедя да се предадат. Иначе ще ги изколи до последния човек.
- Така ли каза?
- Не направо, но го намекна. В края на месеца изпраща Перингтън в крепостта на херцога в Морат. Не се и съмнявам, че иска Перингтън да е по южната граница, за да наглежда нещата. Перингтън е дясната му ръка. Ако той реши, че трябва да се разправи с бунтовниците, има разрешението му да използва каквато сила пожелае.
Селена седна и подгъна колене под себе си.
- Значи се връщаш в Ейлве?
- Не зная - поклати глава Нехемия. - Трябва да остана тук. Има... други неща, които да свърша. В този замък и в този град. Не мога обаче да изоставя хората си и да позволя още едно клане.
- Родителите ти и братята ти не могат ли да се оправят с тях?
- Братята ми са прекалено млади и неопитни, а родителите ми си имат достатъчно проблеми в Банджали. - Принцесата се изправи и Лапичка постави главичка в скута u, като се протегна и в същото време изрита стопанката си със задните си лапи. -Израснах с тежестта на короната. Когато кралят нападна Ейлве преди години, осъзнах, че някой ден ще се наложи да направя избор, който ще ме преследва до гроб. - Тя сложи ръка на челото си. - Не знаех, че ще е толкова трудно. Не мога да бъда на две места едновременно.
Сърцето на Селена се сви и тя постави ръка на гърба на Нехемия. Нищо чудно, че не бе напреднала със загадката за окото. Усети как се изчервява.
- Какво да правя, Елентия, ако избие още петстотин души? Ами ако реши да изколи всички в Калакула за назидание? Как да им обърна гръб?
Селена нямаше отговори на това. Бе прекарала цялата седмица, унесена в мисли за Каол, а Нехемия се бе борила за съдбата на кралството си. Селена от своя страна знаеше неща, които можеха да помогнат на принцесата в битката с краля. Имаше също така заповед от Елена, която бе пренебрегнала.
Нехемия я хвана за ръката.
- Обещай ми - каза тя и тъмните u очи заблестяха, - обещай ми, че ще помогнеш да освободим Ейлве от него.
Кръвта на Селена се смрази.
- Да го освободим?
- Обещай ми, че ще помогнеш да поставим короната на баща ми обратно върху главата му. Че ще видиш хората ми освободени от Ендовиер и Калакула.
- Аз съм само един асасин - издърпа Селена ръката си от тази на Нехемия. -Нещата, които говориш... - Тя стана от леглото и се опита да успокои биенето на сърцето си. - Това е лудост.
- Няма друг начин. Ейлве трябва да бъде свободен. Заедно ще можем да вдигнем въстание и...
- Не!
Нехемия премигна, но Селена поклати глава.
- Не - повтори тя. - Никъде в света не можеш да събереш армия срещу него. Ейлве бе ударен лошо от краля, но това е само частица от жестокостта му, която се изля на други места. Вдигни въстание срещу него и той ще ви изколи. Няма да бъда част от това.