- От какво тогава ще бъдеш част, Селена? - Нехемия се изправи, като избута Лапичка от скута си. - За какво ще се бориш? За себе си?
Гърлото на Селена се сви, но тя се насили да изговори думите.
- Нехемия, ти нямаш представа какво може да стори на теб и народа ти.
- Той изби петстотин бунтовници и техните семейства!
- Той унищожи цялото ми кралство! Мечтаеш си за двора на Терасен, но не осъзнаваш, че кралят УСПЯ да го ликвидира! Те бяха най-силните владетели в континента, в целия свят! И той ги изби до крак!
- Защото успя да ги изненада! - отвърна Нехемия.
- Сега има армия, която наброява милиони! Нищо не може да се направи!
- Какво трябва да стане, за да кажеш достатъчно, Селена? Какво би те накарало да спреш да бягаш от съдбата си? Щом дори Ендовиер и съдбата на хората там не успя да те трогне!
- Аз съм само един човек.
- Да, един човек, избран лично от кралица Елена, човек, на чието чело в деня на онзи дуел грейна свещения знак! Човек, който въпреки всичко е все още жив! Пътищата ни се срещнаха, защото така е било писано. Ако боговете не са ни избрали, кой тогава?
- Боговете? Това е нелепо.
- Нелепо? Нелепо ли е да се бориш за това, което е редно, за онези, които не могат да се защитят сами? Нима смяташ, че войниците са най-лошото, което може да изпрати? - Тонът на Нехемия се смекчи. - Има много по-лоши неща на хоризонта. В сънищата ми има сенки и криле, които се реят в планинските проходи. Никой от разузнавачите и шпионите, които изпращаме в Планините на Белия зъб и във Ферианската падина, не се връща. Знаеш ли какво казват хората от долините? Че чуват плющенето на криле от Падината!
- Не разбирам нищо от това, което казваш.
Селена обаче бе видяла нещото пред библиотеката. Нехемия я приближи и я сграбчи за китките.
- Разбираш всичко. Когато виждаш края, усещаш, че нещо не е наред, че силата му е ненормална. Как може такъв човек да покори толкова голяма част от континента така бързо? Само с армията си? Как благородниците на Терасен рухнаха така лесно, след като поколения наред са обучавани в изкуството на войната? Как е възможно най-могъщият двор в света да бъде изличен за няколко дни?!
- Ти си уморена и ядосана - каза Селена с цялото спокойствие, на което бе способна. Опитваше се да не мисли за това колко си приличат думите на Нехемия и Елена. След което се освободи от хватката на принцесата. - Може би трябва да поговорим за това по-късно...
- Не искам да говоря за това по-късно!
Лапичка изскимтя и застана между тях.
- Ако не действаме сега - продължи Нехемия, - това, което се мъти, ще се излюпи. И тогава няма да има надежда.
- Вече няма надежда - отвърна Селена. - Няма надежда срещу него. Няма сега и няма да има никога. - Това бе истината, която бавно осъзнаваше. Ако Нехемия и Елена бяха прави за загадъчната сила, която той притежаваше, какво можеха да направят, за да го спрат? - Няма да участвам в абсурдния план, който си замислила. Няма да ти помогна да се убиеш и да погубиш кой знае колко невинни хора в процеса.
- Няма да помогнеш, защото мислиш само за себе си!
- И какво, ако е така? - разпери ръце Селена. - Какво, ако искам да изкарам остатъка от живота си в мир?
- Няма да има мир, докато той управлява. Когато ми каза, че не убиваш мишените му, си помислих, че правиш решителната крачка, която ще те изправи срещу него. Мислех, че мога да разчитам на теб, когато започна въстанието. Не осъзнавах, че го правиш единствено, за да спиш спокойно!
Селена се отправи бясна към вратата, а Нехемия изцъка с език.
- И не знаех, че си страхливка.
- Я повтори - погледна я Селена през рамо.
- Ти си една страхливка - отсече Нехемия, без да потръпне, - нищо повече.
Селена сви ръка в юмрук.
- Когато видиш труповете на хората си около теб - изсъска тя, - не идвай да ми ревеш на рамото.
Не даде шанс на принцесата да отговори, а излезе от стаята. Лапичка послушно я последва.
25
- Един от тях трябва да се пречупи - каза кралицата на принцесата, - само така може да започне.
- Зная - прошепна принцесата в отговор, - ала принцът не е готов. Трябва да е тя.
- Тогава разбираш какво те моля, нали?
Принцесата вдигна очи към лунния лъч, който осветяваше гробницата. Когато погледна обратно към древната кралица, очите u светнаха.
- Да.
- В такъв случай стори това, което е необходимо.
Принцесата кимна и излезе от гробницата. Спря на прага и се обърна към кралицата. Тъмнината сякаш заплашваше да я погълне.
- Тя няма да разбере. И когато мине отвъд ръба, няма да има нищо, което да я върне.