- Ще открие обратния път. Винаги го прави.
Принцесата усети как очите u плувват в сълзи, но ги прогони с едно премигване.
- Дано да си права. Заради всички ни...
26
Каол мразеше ловните партита. Много от благородниците едвам опъваха лъка, а тези, които можеха да се прицелват, бяха още по-малко. Беше мъка да ги гледа човек. Бедните хрътки тичаха из храстите и се мъчеха да разпръснат дивеча, който аристократите, така или иначе, щяха да пропуснат. Обикновено, за да приключат нещата по-бързо, Каол дискретно убиваше няколко животни и след това се преструваше, че някой от лордовете е свършил работата. Но с краля, Перингтън, Роланд и Дориан наоколо това бе невъзможно. Трябваше да е около тях.
Всеки път, когато приближеше благородниците достатъчно, за да чуе как се смеят, клюкарят и плетат безвредни интриги, се питаше дали нямаше да стане същият, ако не бе избрал друг път в живота си. Не бе виждал по-малкия си брат от години. Дали баща му бе позволил на Терин да се превърне в подобен идиот? Или го бе обучил като воин, каквито бяха всички благородници от Аниел през вековете, в които бяха защитавали града на Сребърното езеро от планинските диваци?
Докато яздеше зад краля, Каол забеляза, че астерионският му жребец си печели много завистливи и възхитени погледи на ловното парти. Каол си помисли - само за миг! - какво ли би казал баща му за Селена. Неговата майка бе мила и тиха жена, чието лице се бе превърнало в смътен спомен през годините, откакто я бе видял за последно. Все още помнеше напевния u глас, мекия смях и начина, по който го приспиваше, когато беше болен. Макар бракът им да бе уреден, баща му бе искал именно жена като майка му. Някоя, която да го слуша. А това означаваше, че момиче като Селена...
Той потръпна само при мисълта Селена и баща му да се озоват в една стая. Потръпна, а после се усмихна. Това щеше да е сблъсък, за който да се разправят легенди.
- Разсеян сте днес, капитане - каза кралят, като се появи измежду дърветата. Беше огромен. По някаква причина размерите му винаги изумяваха Каол.
Бе обграден от двама стражи. Единият бе Рес, който изглеждаше повече нервен, отколкото триумфиращ от това, че днес е избран да охранява краля, макар и да правеше всичко по силите си да не му личи. Затова Каол бе избрал за втори страж Данън - стар воин с легендарно търпение. Капитанът се поклони на своя суверен и лекичко кимна на Рес в знак на одобрение. Младият страж изпъна рамене, но остана нащрек - бе съсредоточен върху околностите, яздещите наблизо благородници, звука от кучетата и стрелите.
Кралят изравни черния си кон с този на Каол и забави хода му. Рес и Данън се отдръпнаха почтително, но останаха достатъчно близо, че да се намесят в случай на нужда.
- Какво ще правят лордовете, ако ти няма да им убиваш плячката?
Каол се опита да скрие усмивката си. Може би не бе така дискретен, както бе предполагал.
- Простете, господарю.
Яхнал бойния си кон, кралят изглеждаше съвсем като завоевателя, какъвто в действителност бе. В погледа му имаше нещо, което накара Каол да настръхне и да разбере защо толкова много владетели сами бяха предложили короните си, вместо да се изправят срещу него в битка.
- Тази нощ ще разпитам принцесата на Ейлве в залата на Кралския съвет - каза кралят толкова тихо, че само Каол да го чуе, после обърна жребеца си към глутницата кучета, които тичаха през заснежената гора. - Искам шест души отпред. Увери се, че няма да има никакви усложнения и прекъсвания.
Погледът на краля му подсказа какво има предвид - Селена.
Каол знаеше, че е опасно да разпитва, но въпреки това каза:
- Трябва ли да приготвя хората си за нещо конкретно?
- Не - отвърна кралят, постави стрела на тетивата на лъка си и простреля един фазан, изскочил от храстите. Изстрелът му бе безпогрешен - стрелата мина право през окото на птицата. - Това е всичко.
Кралят подсвирна на хрътките си и тръгна към животното, което бе убил, следван от Рес и Данън.
Каол спря жребеца си и загледа как колосалният владетел язди през гъсталака.
- Какво беше това? - попита Дориан, внезапно озовал се до него.
- Нищо - поклати глава Каол.
Дориан протегна ръка към колчана си и извади една стрела.
- Не съм те виждал последните дни.
- Бях зает. - С работата си и със Селена. - И аз не съм те виждал.
Наложи си да срещне погледа на Дориан. Принцът бе свил устни, а лицето му бе каменно, когато изрече:
- И аз бях зает.
Престолонаследникът насочи коня си настрани, но после спря.