- Каол - каза той и погледна през рамо. Беше стиснал зъби, а очите му бяха сякаш от лед. - Грижи се за нея.
- Дориан! - отвори уста Каол, но принцът вече се бе отдалечил към Роланд.
Капитанът на стражата внезапно се оказа сам в изпълнената с хора гора. Гледаше как приятелят му изчезва.
Каол не каза на Селена какво му е наредил кралят, макар част от него да заболя от това. Кралят нямаше да нарани Нехемия - не и при положение, че тя бе толкова известна и обичана фигура. Не и след като бе предупредил Каол, че има опасност за живота и. Но той имаше предчувствието, че това, което ще се изговори в съвещателната зала, няма да е приятно.
Дали Селена знаеше, или не, нямаше особено значение, каза си той, докато лягаше до нея в леглото си. Дори ако Селена научеше, дори и ако кажеше на Нехемия, това нямаше да предотврати разговора, нито щеше да прогони невидимата заплаха. Не, само щеше да стане по-лошо. По-лошо за всички тях.
Каол въздъхна, издърпа краката си от тези на Селена, седна и взе панталоните си от мястото, на което ги бе захвърлил снощи. Тя се размърда, но не се събуди. Това си бе чудо, осъзна той. Че се чувства толкова сигурна с него, че да спи дълбоко.
Той се спря, за да я целуне по челото, след което събра остатъка от дрехите си от пода и се облече, макар часовникът да бе отброил преди малко едва три часа през нощта.
Може би това бе изпитание, помисли си той, докато се измъкваше от вратата на покоите си. Може би кралят изпитваше Каол, за да провери до каква степен му е лоялен и дали може да му има доверие. Ако разбереше, че Селена и Нехемия знаят за утрешния разпит, щеше да знае, че има само един начин, по който може да са научили.
Имаше нужда да подиша чист въздух, да усети соления бриз от Ейвъри по лицето си. Бе искрен, когато каза на Селена, че смята да напусне Рифтхолд с нея. Бе способен да умре, за да защити тайната за хората, които не бе убила.
Каол стигна тъмните притихнали градини и мина покрай храстите. Бе готов да убие всеки човек, който наранеше Селена. Ако кралят му наредеше да я обезвреди, щеше да прониже собственото си сърце, но не и да се подчини. Душата му бе неразривно свързана с нея. Изсумтя, когато си помисли какво ли би казал баща му, ако разбереше, че си е взел Асасина на Адарлан за съпруга.
Мисълта накара Каол да замръзне. Тя бе само на осемнайсет. Понякога забравяше това, че е по-възрастен от нея. Ако я помолеше да се омъжи за него сега...
- Богове - промърмори той и поклати глава. Много време имаше дотогава.
Но не можеше да не си го представя - бляскавото бъдеще на съвместния им живот, възможността да я нарича своя съпруга, да я чува как казва, че е неин мъж, да отгледат заедно деца, които вероятно щяха да са прекалено умни и талантливи, за да се оправят с тях.
Все още си представяше това красиво бъдеще, когато някой го нападна в гръб и опря нещо студено и влажно до носа и устата му.
Светът притъмня.
27
Когато Селена се събуди, Каол не бе в леглото си. Тя благодари на съдбата затова, понеже определено не бе във форма, за да тича. Неговата част от леглото бе достатъчно хладна, за да разбере, че е станал преди няколко часа - вероятно заради служебните си задължения на капитан на стражата.
Остана полегнала още малко, щастлива да помечтае за времето, в което ще имат цели дни един за друг. Когато стомахът u започна да къркори, реши, че това е знак да става от леглото. Беше си оставила дрехи в стаята му, затова се изкъпа и облече тук, преди да се върне в покоите си.
След закуска пристигна писмо от Арчър - написано с шифър, както му бе наредила, - в което u съобщаваше още хора за проследяване. Тя се надяваше той да я издаде отново. Нехемия не се появи за урока им за Знаците, но Селена не бе изненадана от това.
Не u се говореше с приятелката u, а ако принцесата наистина бе толкова наивна, че да започне въстание...
Щеше да стои настрана от нея, докато се вразуми. Това наистина попарваше надеждите u да използва Знаците, за да мине през тайната врата в библиотеката, но и това можеше да почака - докато се поуспокоят. И двете.
След като прекара цял ден в Рифтхолд в преследване на хората от списъка на Арчър, Селена се завърна в замъка, като нямаше търпение да си сподели с Каол какво е научила. Той обаче не дойде на вечеря. Не бе толкова необичайно за него да е зает, затова тя хапна сама и се сви в леглото си с книга.
Вероятно имаше нужда от почивка, тъй като Уирда u бе свидетел, че бе поизостанала със съня последната седмица. Не че възразяваше.
Когато часовникът удари десет и Каол все още не се бе появил, реши да отиде в стаята му. Може пък да я чакаше там. Можеше да е заспал, без да иска.