- Това е голяма грешка - каза задъхан той. Кръвта от раната на рамото му се спусна по черната му роба. Роба. Като тази на останалите.
Арчър бе част от тази група, Арчър u бе направил засада.
Ледената ярост замъгли събитията от нощта, в която я бяха заловили, и ги преплете с днешните. Лицата на Каол и Сам се смесиха в едно и тя се пресегна, за да извади от колана си още един кинжал.
- Моля те - каза Арчър и пристъпи към нея, охкайки от движенията, които накараха острието на стрелата да се раздвижи. - Нека ти обясня.
Видя кръвта по дрехите му, видя страха, агонията и отчаянието в очите му. Гневът u угасна.
- Освободете го - каза тя със същото ледено спокойствие. - Незабавно.
Но Арчър не сведе поглед.
- Първо ме изслушай.
- Казах незабавно.
Арчър кимна към стража, който бе имал глупостта да я нападне. Накуцвайки, но по чудо останал цял и все още с мечовете си в ръце, той бавно свали оковите от капитана.
Каол веднага скочи на крака, но тя забеляза как залита и се опитва да прикрие болката си. Въпреки това успя да погледне зловещо маскирания, застанал пред него, и очите му заблестяха от жажда за мъст.
Стражът отстъпи настрани и отново посегна към мечовете си.
- Имаш едно изречение, за да ме убедиш да не ви избия всички - каза тя на Арчър, докато Каол заставаше до нея. - Само едно.
Арчър поклати глава, докато гледаше към нея и Каол. Очите му не бяха пълни със страх, гняв или молба. А с печал.
- През последните шест месеца работех с Нехемия, за да обединя тези хора.
Каол настръхна, но Селена премигна. Това бе достатъчно на Арчър, за да разбере, че е издържал изпитанието. Той кимна на хората около себе си.
- Оставете ни! - каза с властен тон, какъвто никога не го бе чувала да използва. Мъжете се подчиниха и онези, останали на крака, извлякоха ранените си другари навън. Селена не си позволи да помисли колко от тях са мъртви.
Старецът, който бе разкрил лицето си, я гледаше със смесица от ужас и неверие. Тя се запита на какво ли чудовище прилича в момента. В мига, в който забеляза вниманието u, той сведе глава и отиде при останалите, като взе нервния импулсивен страж със себе си.
Когато останаха сами, тя отново насочи меча си към Арчър и направи крачка напред, като остави Каол зад гърба си. Капитанът на стражата обаче веднага застана до нея.
- Аз и Нехемия водим това движение - каза Арчър. - Тя дойде да ни организира и да създаде група, която може да отиде до Терасен и да вдигне въстание срещу краля. И да разбере какво наистина е замислил за Ерилея.
Каол се напрегна, но Селена сподави изненадата си.
- Това е невъзможно.
- Нима? Защо тогава принцесата винаги е толкова заета? Ти знаеш ли къде ходи нощем?
Ледената ярост проблесна отново и сякаш забави хода на света.
И тогава Селена си спомни как Нехемия я бе убедила да не се рови в гатанката от кабинета на Дейвис, как се бавеше и забравяше обещанието си да я изследва.
Спомни си нощта, в която Дориан бе дошъл при нея, защото Нехемия я нямаше и не можеше да я открие в замъка. Спомни си думите на Нехемия преди да се скарат, за това как в Рифтхолд ще се случи нещо важно, не по-малко значимо от Ейлве...
- Тя идва тук - каза Арчър - и ни казва всичко, което u споделяш.
- Щом е част от съзаклятието ти - изръмжа Селена, - къде е в момента?
Арчър извади меча си и посочи с него Каол.
- Попитай него.
Стомахът u се сви.
- За какво говори? - попита тя.
Каол обаче гледаше към Арчър.
- Не зная.
- Лъжливо копеле! - сопна се Арчър и оголи зъби така, че за момент погрозня ужасно. - Шпионите ми потвърдиха, че кралят те е информирал още преди седмица, че животът на Нехемия е застрашен. Кога смяташе да u кажеш това? - Той се обърна към Селена. - Отвлякохме го само защото искахме да разберем какви въпроси му е наредено да u зададе. И да видиш какъв човек е в действителност.
- Лъжеш! - излая Каол. - Лъжеш, мръсник такъв! Не си ме питал абсолютно нищо, боклук долен! - Той се обърна с умолителен поглед към Селена. Думите му отекнаха, а всяка следваща бе по-ужасна от предишната. - Да, знаех, че животът на Нехемия е застрашен. Но че ще я разпитва кралят. А не аз.
- И ние го разбрахме - отвърна Арчър. - Малко преди да пристигнеш, Селена, разбрахме, че с тоя капитан са ни пратили на зелен хайвер. Само че тази вечер те няма да я разпитват, нали, капитане?