- Ти никога няма да бъдеш мой приятел. Ти винаги ще си ми враг.
Изрева последната дума с такава омраза, че той я почувства като удар в стомаха. Нападна отново и той изпусна китката, която държеше кинжала.
Острието се стрелна надолу.
И спря. В стаята настъпи внезапен хлад и ръката на Селена просто бе спряна, все едно е замръзнала във въздуха. Очите u се вдигнаха от лицето му, но Каол не видя към кого изсъска. За миг изглеждаше, че се бори с невидима сила, а в следващия момент Рес бе зад нея и тя не го забеляза, докато дръжката на меча му не се стовари върху главата u.
Селена падна върху него, а частица от Каол си отиде със съзнанието u.
31
Дориан знаеше, че Каол няма друг избор, няма никакъв друг вариант за действие, докато приятелят му изнасяше Селена от кървавата стая и слизаше надолу по стълбището на слугите. Надолу, надолу и още надолу, докато не стигнаха тъмниците на замъка. Опита се да не гледа към любопитното, но и обезумяло лице на Калтейн, когато Каол остави Селена в килия до нейната.
А след това заключи вратата.
- Нека u дам наметалото си - каза Дориан и понечи да го свали.
- Недей - отвърна тихо Каол. Лицето му все още кървеше. Бе оставила четири кървави резки по бузата му с нокти. С нокти! Богове... - Не бих u дал нищо повече от сеното.
Каол вече бе свалил останалите u оръжия - включително и смъртоносните игли от плитката u, - след което бе проверил ботушите и туниката u за скрити.
Калтейн се усмихна леко на Селена.
- Не я докосвай, не u говори. Дори не я поглеждай - нареди Каол, все едно между двете жени не стояха железни решетки. Калтейн само изсумтя и се сви на другата страна. Каол излая заповеди към стражите относно колко храна и вода да донесат и колко пъти да се сменят, а след това излезе от тъмницата.
Дориан го последва мълчаливо. Не знаеше откъде да започне. Тъгата от смъртта на Нехемия се спускаше върху него на талази, заедно с отвращението и ужаса, които бе изпитал от видяното в онази спалня. А също и с облекчението и страха от това, че е използвал силата си, за да спре ръката на Селена, преди да прониже Каол, и че никой освен нея не го е забелязал.
А когато му бе изсъскала... беше видял нещо толкова свирепо в погледа u, че бе потреперил.
Бяха изминали половината път нагоре по стълбите, когато Каол внезапно седна на едно от стъпалата и хвана главата си с две ръце.
- Какво направих? - прошепна той.
И въпреки всичко, случило се между двамата, не можеше да го остави. Не и тази нощ, в която той също имаше нужда да седне до някого.
- Разкажи ми какво се случи - каза тихо Дориан и седна на стъпалото зад него, загледан в сумрака на стълбището.
И Каол му разказа.
Дориан чу цялата история за отвличането, за бунтовниците, които са се опитали да използват капитана, за да се докопат до Селена, за самата Селена, която бе влязла в склада и бе минала през мъжете като нож през масло. За краля, който бе споменал на Каол, че има неизвестна заплаха за живота на Нехемия и му бе наредил да я следи. За това, че бе пожелал да я разпитва и бе заповядал на Каол да държи Селена настрана. За Арчър - човека, когото u бяха наредили да убие преди цели седмици - и обяснението му за заплахата към живота на Нехемия. И накрая за Селена, която бе пробягала цялото разстояние между крайните квартали и двореца, за да разбере, че е закъсняла. И че не е могла да спаси приятелката си.
Имаше и неща, които Каол не му разказа, но Дориан въпреки това ги разбра. Приятелят му трепереше и това само по себе си бе ужасяващо. Още една от опорите в живота им рухваше.
- Не съм виждал някой да се движи с такава скорост - прошепна Каол, - нито да тича толкова бързо. Намерих кон секунди след като тя хукна, и въпреки това не можах да я настигна. Кой може да направи подобно нещо?
Дориан бе склонен да пренебрегне това като изкривена представа за времето, причинена от страх и стрес, но магията в собствените му жили го накара да не избързва.
- Не знаех, че ще стане така - опря чело в коленете си Каол. - Ако баща ти...
- Не беше баща ми - каза Дориан. - Тази нощ вечерях с родителите си. - Тъкмо бе излязъл от вечерята си, когато Селена профуча покрай него, а в очите u горяха пламъците на ада. Този поглед бе достатъчен, за да я последва със стражите, а после Каол едва не се сблъска с него в коридора. - Баща ми каза, че ще говори с Нехемия след вечеря. Това, което видях, се е случило часове по-рано.
- Но кой би поръчал убийството u, ако не баща ти? Бях сложил допълнителна охрана около нея заради заплахата. Лично избрах хората. Който и да е направил това, е минал през тях все едно ги е нямало. Който и да го е направил...