Дориан се помъчи да не мисли за убийството. Един от стражите на Каол бе погледнал трите тела, след което бе повърнал на пода. А Селена просто си бе стояла, загледана в останките от Нехемия, все едно някой е изпил душата u.
- Този, който го е направил, се е насладил на делото си - завърши Каол. Дориан отново си спомни внимателно наредените тела.
- Какво означава това? - Бе по-лесно да говори, отколкото наистина да мисли за случилото се. За това как Селена го бе погледнала, без да го вижда наистина, за това как бе обърсала сълзите му с пръст, а после бе опряла нокти в гърлото му, все едно усещаше пулсиращата в него кръв.
А после бе нападнала Каол.
- Колко време ще я държиш тук? - попита Дориан, загледан надолу по стълбите.
Тя бе нападнала капитана на стражата пред собствените му хора. По-лошо. Беше се опитала да го убие.
- Колкото е нужно? - отвърна тихо Каол.
- Нужно за какво?
- За нея, за да реши, че не иска да избие всички ни.
Селена знаеше къде е още преди да се събуди. И не я интересуваше. Бе ясно, че преживява една и съща история отново и отново.
Бе откачила и през нощта, в която я бяха пленили. И бе толкова близо до това да убие човека, когото най-силно искаше да унищожи, докато някой не я зашемети, за да се пробуди по-късно в смрадлива тъмница. Усмихна се с горчивина, докато отваряше очите си. Винаги ставаше по един и същи начин, с един и същи резултат.
Парче хляб, меко сирене и желязна чаша вода стояха на пода в другия край на килията. Селена се изправи с ужасно главоболие и усети цицината на главата си.
- Винаги съм знаела, че ще приключиш тук - обади се Калтейн от съседната килия. - Писна ли им на Техни Величества от теб?
Селена придърпа подноса, след което се облегна на каменната стена зад сламеника.
- На мен ми писна - отвърна тя.
- Уби ли някой, който си го заслужава?
Селена изсумтя и затвори очи, за да потисне главоболието си.
- Почти.
Усещаше лепкавата кръв по ръцете и под ноктите си. Кръвта на Каол. Надяваше се от драскотините да останат белези. Надяваше се да не го види повече. Ако го видеше, щеше да го убие. Той бе знаел, че кралят иска да разпита Нехемия. Бе знаел, че кралят - най-жестокото и смъртоносно чудовище на тази земя - иска да разпита нейната приятелка. И не u бе казал. Не я бе предупредил.
Но това не бе дело на краля. Не - бе събрала достатъчно информация през няколкото минути в спалнята, за да разбере, че не е в неговия стил. Каол обаче знаеше, че има и анонимна заплаха, че има някой, който иска да нарани Нехемия. И не u бе казал.
Беше толкова глупашки почтен и верен на краля, че дори не се беше замислил, че тя може да предотврати това.
Тя вече нямаше какво да даде. След като изгуби Сам и я изпратиха в Ендовиер, се бе възстановявала късче по късче в тъмнината на мините. А когато дойде тук, бе достатъчно глупава, за да реши, че Каол е последното парченце. Достатъчно глупава, за да повярва, макар и за кратко, че може да е щастлива. Смъртта обаче бе неин дар и проклятие, а също и единственият u приятел през всички тези дълги години.
- Те убиха Нехемия - прошепна тя в мрака. Имаше нужда някой да знае, че тази светла душа е угасена. Да си напомни, че Нехемия някога е била тук, на тази земя, че е била въплъщение на смелостта и добротата.
Калтейн продължи да мълчи още дълго. След това каза тихо, все едно разменяше собственото си нещастие за чуждото:
- Херцог Перингтън отива до Морат след пет дни, а аз ще го придружавам. Кралят ми каза, че мога да се омъжа за него или да изгния тук до края на дните си.
Селена извърна глава и отвори очи, за да види Калтейн, облегната на стената и прегърнала колене. Бе дори по-мръсна и измършавяла, отколкото преди няколко седмици. Все още бе с наметалото на Селена.
- Ти предаде херцога - каза Селена. - Защо би искал да си негова жена?
- Кой знае какви игри играят тези хора? - изсмя се тихо Калтейн. - И какво са намислили. - Тя потърка лице с мръсните си длани. - Главоболията ми стават все по-лоши - простена, - а тези криле не спират да плющят.
„В сънищата ми има сенки и криле“ - бе казала Нехемия.
Сега Калтейн казваше същото.
- Какво общо има едното с другото? - попита Селена. Гласът u бе остър, но и някак кух.
Калтейн премигна и повдигна вежди, все едно няма представа какво е казала.