А ако се наложеше да избира между владетеля и Селена... Помоли се на Уирда да не се стига до там. Да остане от тази страна на преградата бе логичният избор. Честният избор, особено предвид начина, по който Дориан продължаваше да гледа Селена. Не можеше да предаде приятеля си по този начин.
- Е - каза накрая Каол с престорено ведър тон, - това Асасинът на Адарлан да ти е длъжник си има своите предимства.
- На твоите услуги - поклони се тя.
Усмивката му този път бе искрена.
- Хайде, капитане - каза тя и се затича бавно. - Гладна съм, а и не искам да ми замръзне дупето.
Той се засмя тихо, а после се затича подире u.
Когато свършиха с бягането, краката на Селена се подгъваха, а дробовете я боляха толкова силно, че се уплаши да не кървят. Забавиха ход, докато се връщаха към топлия замък и огромната закуска, която тя смяташе да опустоши преди да иде на пазар.
Влязоха в градините на замъка и тръгнаха по чакълените пътеки между огромните подравнени храсти. Тя остана с ръце, скрити под мишниците - въпреки ръкавиците пръстите u бяха замръзнали, а ушите определено я боляха. Може би трябваше да започне да носи забрадка, макар че Каол нямаше да спре да я дразни.
Тя погледна към спътника си, който бе свалил горнището на дрехата си и бе разкрил подгизналата от пот риза, залепнала по тялото му.
Когато завиха след поредния храст, Селена завъртя очи, като видя кой ги очаква.
Всяка сутрин все повече и повече млади дами си намираха извинение да се разхождат из градините призори. В началото бяха само няколко, случайно погледнали потното тяло на Каол и забавили ход. Селена можеше да се закълне, че се ококориха така, че очите им за малко не изпаднаха от главите им, и изплезиха езици чак до земята.
Следващата сутрин се появиха отново, облечени в още по-хубави рокли. А на последващия ден дойдоха още момичета. И след това още повече. Сега всяка от пътеките, водещи от парка към замъка, бе вардена от групи млади жени, които чакаха Каол да мине покрай тях.
- Нямам думи - изсъска Селена, когато минаха покрай две жени, които запърхаха с клепки към него. Явно се бяха събудили преди зората да се пукне, за да се облекат така изискано.
- Какво? - вдигна вежди Каол.
Не можеше да прецени дали наистина не забелязва, или не иска да коментира, но...
- Градините са доста пълни за сезона - каза тя внимателно.
- Някои хора полудяват от това, че стоят затворени цяла зима - сви рамене той.
„Или просто се наслаждават на капитана на стражата и неговите мускули.“
Тя обаче просто каза:
- Ами да, така е.
След което си замълча. Нямаше нужда да му показва очевидното, особено предвид факта, че някои от дамите бяха изключително красиви.
- Днес ли ще ходиш в Рифтхолд да шпионираш Арчър? - попита тихо Каол, когато пътят най-сетне се разчисти от кикотещите се изчервени девойчета.
- Най-вероятно - кимна тя. - Искам да разбера графика му, затова вероятно ще го следя.
- Мога да ти помогна.
- Не ми трябва помощта ти.
Тя знаеше, че той вероятно ще приеме тези думи като надменни - а и те наистина бяха такива. Истината обаче бе, че ако той се намесеше, щеше да стане почти невъзможно да измъкне Арчър от кашата. Това, след като разбереше истината за него, а също и за какви планове на краля става дума.
- Знам, че не ти трябва. Просто си мислех...
Той млъкна, след което поклати глава, все едно се кара сам на себе си. Тя осъзна, че u се иска да разбере какво беше тръгнал да казва, но бе най-добре да остави темата.
Подминаха още един храст. Замъкът бе толкова близо, че тя почти простена при мисълта за скорошната закуска, когато...
- Каол - отекна гласът на Дориан в студения въздух.
И тогава наистина простена, макар и съвсем тихичко. Каол я погледна учуден преди да завият и да видят как Дориан върви към тях, придружаван от русокос мъж. Тя никога не бе виждала младежа, който бе добре облечен и изглеждаше на възрастта на Дориан, но Каол целият се напрегна.
Младежът не изглеждаше опасен, макар на нея да u бе ясно, че никой в този проклет двор не е за подценяване. Носеше само кинжал на кръста си, а бледото му лице изглеждаше ведро въпреки студеното утро.
Видя, че Дориан я наблюдава полуусмихнат. Очите му блещукаха весело и на нея u ще прищя да го зашлеви. След това принцът погледна към Каол и се засмя.
- А аз си мислех, че госпожиците са излезли заради Роланд и мен. Когато всички простинат, ще пиша на бащите им, че ти си виновен.