- Какво правиш? - попита я Морт от коридора.
Селена приближи стойката, на която бе поставен Дамарис - мечът на Гавин, първия крал на Адарлан. Обкованата със злато дръжка блесна на лунната светлина, когато тя хвана ножницата и я върза за гърба си.
- Този меч е свещен - изсъска Морт, все едно можеше да я види.
Селена се усмихна мрачно, докато излизаше през вратата и спускаше качулката над лицето си.
- Където и да отиваш - продължи Морт, - каквото и да си намислила, трябва да знаеш, че оскверняваш меча с това, че го изнасяш оттук. Не се ли боиш от гнева на боговете?
Селена само се изсмя тихо, преди да слезе по стълбите, като се наслаждаваше на всяка крачка, която я приближава към жертвата и.
Наслади се на болката в ръцете си, докато вдигаше решетката на канала и въртеше древното колело, за да я отвори напълно. От нея капеха мръсотии, а водата под замъка се заизлива освободена в малката рекичка навън. Селена метна парче счупен камък в реката отвъд арката и се ослуша за стражи.
Не чу нито звук - нито дрънчене на броня, нито прошепнато предупреждение.
Асасин бе убил Нехемия, убиец с извратено въображение и жажда за слава. С няколко въпроса щеше да открие Грейв. Върза веригата за колелото, като изпробва силата му, и провери за пореден път дали Дамарис е на гърба и. След това се хвана за камъните на замъка и се метна през стената. Когато се приземи на замръзналата земя до брега на реката, дори не погледна назад.
Скрита в тъмното, Селена тръгна през Рифтхолд. Не издаваше нито звук, докато минаваше по мрачните улички. Само едно място можеше да и донесе отговорите, които търсеше.
В този квартал под всеки прозорец имаше екскременти на купчини, а калдъръмът по улиците бе изпочупен и изкривен след многото тежки зими. Сградите се подпираха една друга, а някои от тях бяха толкова крехки, че дори най-бедните граждани ги бяха напуснали. На повечето улици кръчмите бяха препълнени с питиета, проститутки и всичко друго, което можеше да донесе временно облекчение на мизерния живот на местните.
Нямаше значение, че я виждат. Никой от тях нямаше да я докосне тази нощ.
Наметалото изплющя зад нея, но лицето и остана безизразно зад обсидиановата маска. Сводовете не бяха далеч.
Селена стисна в юмруци облечените си с ръкавици ръце. Щом намереше Грейв, щеше да го одере жив. И не само.
Спря пред една обикновена желязна врата в тиха уличка. Наемници пазеха отвън, но тя им плати в сребро и те и отвориха. В мазето отдолу можеше да намери главорезите, чудовищата и прокълнатите от Адарлан. Изметта се събираше тук, за да си разказва истории и да прави сделки. Тук щеше да разбере къде е убиецът на Нехемия.
Грейв несъмнено бе получил тлъста сума за услугите си и тя бе сигурна, че я харчи безразсъдно - кървави пари, които нямаше да останат незабелязани. Трябваше да напусне Рифтхолд, но не. Той искаше хората да разберат, че е убил принцесата, да го нарекат новия Асасин на Адарлан. Искаше и Селена да го разбере.
Смрадта на бира и некъпани тела я блъсна в носа, докато слизаше по стълбите на Сводовете. Отдавна не бе попадала в такава воняща дупка.
Основната зала бе стратегически осветена - над средата и имаше полилей, но малко светлина от него стигаше до стените, където седяха онези, които не желаеха да бъдат намерени. Смеховете секнаха, когато тя мина между масите. Кръвясали очи следваха всяка нейна стъпка.
Не знаеше кой е новият разбойнически главатар, владеещ това място, но и не я интересуваше. Работата и не беше с него. Не и тази нощ.
Не си позволи да погледне към клетките за боеве в далечния край на залата -клетки, около които хората се събираха, за да викат на ритащите се и удрящи бойци.
Бе идвала в Сводовете и преди. Много пъти всъщност. В последните дни преди да я заловят. Но сега, след като Йоан Джейн и Рурк Фаран бяха мъртви, мястото бе приело новия си собственик, без да изгуби нищо от гнусотията си.
Селена отиде право при бармана. Той не я позна, но тя и не очакваше. Не и след като бе прикривала самоличността си толкова внимателно през последните години.
Барманът вече бе пребледнял. Косата му бе оредяла още повече през последната година и половина. Той се опита да надникне, когато тя спря на бара, но маската и качулката скриваха успешно чертите и.
- Едно питие? - попита той и избърса потта над веждите си. Всички в бара все още я наблюдаваха, открито или не.
- Не - отвърна тя. Гласът и бе приглушен и изкривен зад маската.