Грейв извади втория кинжал от ботуша си. Това не бе някаква фриволна нелепа надпревара, направена за да достави удоволствие на разглезените благородници. Тук нямаше правила.
Тя не каза нищо, когато го приближи.
Грейв също не каза нищо, а нападна, целейки се в главата и и с двата си ножа.
Тя отстъпи настрана и отбягна удара му с влудяваща лекота. Грейв нападна отново. Тя обаче бе по-бърза, отколкото той можеше да си представи. Гмурна се и мечът и
преряза пищялите му.
Той падна на земята преди да усети болката. Светът припламна в сиво и червено, а агонията го обхвана като пожар. В ръката си все още държеше кинжал, когато запълзя към стената. Краката му обаче не реагираха, а ръцете го боляха, докато се влачеше през мократа мръсотия.
- Кучка - изсъска той. - Кучка!
Облегна се на стената. Кръв течеше от краката му, а костите бяха строшени. Нямаше да може да ходи. Пак щеше да намери начин да я накара да си плати.
Тя спря на няколко крачки от него и прибра меча си. След което изтегли дълъг и обсипан с рубини кинжал.
Той изпсува към нея с най-мръсната дума, която можа да измисли.
Тя се изсмя и нападна по-бързо от пепелянка. След миг едната му ръка бе прикована към стената, а кинжалът проблясваше.
Болка проряза първо дясната, а после и лявата му китка. Грейв изпищя - наистина изпищя, - когато и двете му ръце бяха приковани с кинжали към стената.
Качулката u бе черна като нощта. Той започна да се гърчи и да псува. Щеше да кърви до смърт, освен ако не измъкнеше ръцете си от проклетата стена.
Тиха като мъртвец, тя коленичи пред него и повдигна брадичката му с трети кинжал. Грейв изпъшка, когато доближи лицето си към неговото. Под качулката нямаше нищо. Тя нямаше лице.
- Кой те нае? - попита го с глас като ронещ се чакъл.
- За какво? - почти изхлипа той. Може би трябваше да се направи на невинен, да убеди тази надменна уличница, че няма нищо общо с това.
Тя завъртя кинжала и го опря във врата му.
- Да убиеш принцеса Нехемия.
- Н-никой. Не знам за какво говориш.
Дори не осъзна, че е държала още един кинжал, докато не го заби в бедрото му. Толкова дълбоко, че почувства как върха му одрасква калдъръма отдолу. Писъкът сам излезе от гърлото му, а след това Грейв започна да се гърчи, като наряза ръцете си още по жестоко на остриетата на кинжалите.
- Кой те нае? - попита отново тя. Гласът u бе спокоен и равен като самата смърт.
- Злато - простена Грейв. - Имам злато.
Тя извади още един кинжал и го заби в другото му бедро. Острието отново одра камъка. Грейв изпищя - изпищя към боговете, които обаче избраха да не го чуят.
- Кой те нае?
- Не знам за какво говориш!
След миг тя изтръгна кинжалите от бедрата му. Почти се изпусна от облекчение.
- Благодаря ти - проплака той, макар че продължаваше да планира отмъщението си. Тя застана на колене и се загледа в него. - Благодаря ти!
След това обаче тя извади друг кинжал, изкривен и назъбен. Приближи го към ръката му.
- Избери си пръст - заповяда тя. Той се разтрепери целия и поклати глава. - Казах да си избереш пръст!
- Моля те!
Усети как се подмокря.
- Значи палецът.
- Не! Ще ти кажа всичко! - Тя все пак приближи острието, докато хладната стомана не се опря в основата на палеца му. - Всичко! Ще ти кажа всичко!
36
Дориан тъкмо усещаше как започваше да се дразни след часовете дебати, когато вратите на съвещателната зала на баща му се отвориха с трясък и Селена влезе вътре. Черното u наметало се развя зад нея. Всичките двайсет души на масата притихнаха, включително и баща му, чиито очи се спряха на нещото, което висеше от ръката на Селена. Каол вече напускаше поста до вратата си, но и той замръзна, когато видя какво държи тя.
Човешка глава.
Лицето на мъжа бе застинало в беззвучен писък. Имаше нещо познато в гротескните черти и мишата кафява коса, която Селена стискаше. Но Дориан не можеше да го разпознае така.
Каол постави ръка на меча си, пребледнял като платно. Останалите стражи наизвадиха оръжия, но не мръднаха и нямаше да го сторят, освен ако Каол или кралят не заповядаха.
- Какво е това? - попита кралят. Съветниците и останалите лордове зяпнаха.
Селена обаче само се усмихна, щом погледът u се спря на един от министрите на масата. Тръгна право към него.
И никой, дори бащата на Дориан, не каза нищо, когато тя стовари главата върху списъците на министъра.