- Мисля, че това е Ваше - каза тя и пусна косата. Главата тъжно се завъртя и тупна. След това Селена потупа - потупа! - министъра по рамото, заобиколи масата и се просна на един свободен стол, като се изтегна напряко.
- Обясни действията си - нареди кралят.
Тя скръсти ръце и се усмихна на министъра, чието лице бе позеленяло от вида на главата пред него.
- Снощи си побъбрих с Грейв за принцеса Нехемия - каза тя. Грейв, асасинът от съревнованието. Шампионът на министър Мълисън. - Изпраща ви много поздрави, господин министре. А също и това.
Тя подхвърли нещо на дългата маса - малка златна гривна с изгравирани лотоси на нея. Беше на Нехемия.
- Позволете ми един съвет, господин министре, като от един убиец на друг. Прикривайте по-добре следите си. И наемайте асасини, които не са пряко свързани с вас. И може би опитайте да не е веднага след като сте спорили публично с мишената си.
Мълисън погледна умолително към краля.
- Не съм правил такова нещо. - Той се отдръпна от отрязаната глава. - Нямам представа за какво говори. Никога не бих направил нещо подобно.
- Грейв каза друго - измърка Селена. Дориан я гледаше ужасен. Това не бе дори дивачката, появила се след смъртта на Нехемия. Това, в което се бе превърнала сега,
ръбът, по който балансираше... Уирда да им бе на помощ.
Но тогава Каол се озова до стола u и я сграбчи за ръката.
- Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?
- Върша ти работата - усмихна се Селена с престорена сладост. След това се освободи от хватката му, стана от мястото си и обиколи масата. Извади някакъв лист хартия от туниката си и го хвърли пред краля. Подобна наглост трябваше да я прати под острието на палача, ала кралят не рече нищо. Каол я последва край масата, поставил ръка на меча си и с лице като от камък. Дориан се помоли да не се стигне до битка. Не и тук, не отново. Ако магията му се задействаше в присъствието на баща му... Не искаше дори да си мисли какво ще направи силата му с толкова много потенциални врагове. Стоеше до човека, който щеше да нареди да го убият.
Баща му взе листа. От мястото си Дориан успя да види, че това е списък с имена, поне петнайсет.
- Преди злощастния край на принцесата - каза тя - реших да елиминирам няколко предатели, неверни към короната. Моята мишена...
Дориан разбра, че кралят знае, че става дума за Арчър.
- ... ме отведе право при тях.
Дориан не можеше да я гледа. Това не можеше да бъде истина. Тя не бе отишла, за да ги избие, а за да спаси Каол. Защо лъжеше? Защо се правеше, че ги е преследвала? Каква игра играеше?
Дориан погледна през масата. Министър Мълисън все още трепереше от вида на главата пред себе си. Нямаше да се изненада, ако повърнеше. Той ли бе отправил анонимната заплаха към живота на Нехемия?
След миг баща му вдигна очи от листа и я погледна.
- Много добре, шампионе. Браво!
Селена и кралят на Адарлан се усмихнаха един на друг. Това бе най-ужасното нещо, което Дориан бе виждал.
- Кажи на ковчежника да ти плати двойно за този месец - нареди кралят. Дориан усети как го залива вълна от погнуса не само от отрязаната глава и окървавените u дрехи, но също и заради това, че можеше да открие момичето, в което се бе влюбил, някъде в лицето u. По изражението на Каол разбра, че и приятелят му изпитва същото.
Селена се поклони драматично на краля, който u махна с ръка. След това с
усмивка, лишена от топлота, тя излезе от стаята. Черният плащ се вееше зад гърба u.
А после вниманието на Дориан се насочи към министър Мълисън, който само прошепна:
- Моля ви!
... преди кралят да нареди на Каол да го отведе в тъмниците.
Селена съвсем не бе приключила. Да, може би бе свършила с кръвопролитията за днес, но имаше да посети още един човек, преди да се върне в спалнята си и да се изкъпе, за да прогони вонята от кръвта на Грейв.
Когато пристигна в имението на Арчър, той си почиваше. Икономът му не посмя да я спре. Тя изкачи стълбите на входа, профуча през елегантния дървен коридор и отвори двойната врата към това, което трябваше да е спалнята му.
Арчър скокна в леглото и направи гримаса, като постави ръка на превързаното си рамо. След това я погледна и видя кинжалите на кръста и. Замръзна.
- Съжалявам - каза той.
Тя застана до леглото му и погледна раненото му рамо и пребледнялото му лице.
- Всички съжалявате. Ти, Каол, целият проклет свят. Кажи ми какво искате ти и съзаклятието ти? Какво знаете за плановете на краля?
- Не исках да те лъжа - каза внимателно Арчър, - но трябваше да знам дали мога да ти се доверя, преди да ти разкрия истината. Нехемия... - Тя се опита да не прави гримаса като чу името. - Тя каза, че може да ти се доверим, но трябваше да съм сигурен. Освен това трябваше и ти да ми се довериш.